МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

Тоталитарните режими и спорта

Гледайки назад към времената в изгрева на човечеството и цивилизацията до днес , може да се направи заключението, че човекът като индивид и хората като социална група трудно съществуват продуктивно при липсата на вяра или идеал, с който да се сравняват, и който да превърнат в своя цел. В първоначалните стадии на човешката история до Просвещението се наблюдава общество на вярващи в определена религия, която е главния фактор, определящ начина на живот и развлечение. Като навлизаме в XVIIIв., вече съблюдаваме коренна промяна в човешките отношения с божественото и сакралното. Тази промяна се е осъществявала бавно, започвайки плахо от Ренесансовите идеи за антропоцентризъм и хуманизъм, но достига масова популярност в началото на Просвещението. Тогава философските идеи заместили почти напълно религиозните и определяли стандарта на живот, като апелирали за разум над чувствата и рационалност над сляпата вяра и религиозния фанатизъм. По един или друг начин тези идеи за времето си магот да се сравняват с древни кумири с единствената разлика, че са записани и формулирани в едно по-напреднало общество, което предпочело да се кланя на мислите пред паметниците и иконите. Два века след това обаче част от човечеството се връщат крачка назад и развитието е замразено заради въведените тоталитарни режими, характеризирани от култове към личността на дадено управляващо лице, намалена свобода на гражданите, регулирана често от тайна полиция, и липса на опозиция. Този обратен завой определя както развитието на световната история, така и развитието на хората като личности в рестриктивно общество.

Въпреки неприятните аспекти на диктатурата, не може да се отрече, че "диктатурка трябва" како се изразява професорът от СУ - Михаил Мирчев. Вече диктаторите влизат в ролята на Господ и стават идоли за гражданите си чрез манипулация на медиите, комуникациите и умовете. Въведен е стандарт на живот, подражаващ на идеологията, но независимо от държавата тези режими имат общи черти, на които гражданинът е подражавал, като дисциплинираността и упоритоста в името на една-единствена партия, управляваща народа. Друга сфера, в която тези качества са задължителни, е спорта и затова се забелязва подем на спортните постижения на тоталитарните държави и до днес. Примери за това могат да се намерят в статистиките за броя олимпийски медали на държавите по време на тоталитарен режим и след това. Медалите донесени от съветските атлети са двойно повече от тези на Руската империя и Руската федерация взети заедно, а положението е същото и при Югославия в сравнение с модерните държави, които са били част от нея.Въпреки че Китай се включва в Олимпиадата чак през 1952г., но участва активно едва от 1984г. насам , спечелените медали са немалко и нареждат страната на седмо място в световната класация. Тези признания получени по времето на Съветския съюз са ключови за Русия в класацията на държавите с най-голям брой медали от Олимпийски игри. Те я поставят на второ място след САЩ.