Сама срещу руската мафия🔞

Част 2 - 10 глава

ЮСТИНИЯНА

Докато се въртеше под дъжда като малко дете стоях и го наблюдавах през стъклените врати. Премислях всичко от самото начало. От първия миг, в който го видях. Начина му на държание и погледа му. Татусите, в които не откривах никакъв смисъл.

— Какво правиш тук? — питам и се обръщам, когато забелязах отражението на баща ми в стъклото.

— Дойдох да те видя, дъще. — направи две крачки напред и ме прегърна. Стоях вцепенена и изненадана от начина по който ме прегърна.

Прегръщаше ме така, когато бях малко момиче. — помислих и се замислих защо го прави. — Може би за да ме размекне? Дали трябва да се опитам да говоря с него за мотивите му да ме даде на Леонардо? Въобще сърдита ли съм му? И ако да, права ли съм да му прощавам? — безмислени и смислени въпроси хвърчаха из главата ми, всеки от тях закачен за хвърчило.

— Моето момиченце! — или наистина му беше запукало за единственото му дете или просто се преструваше, защото познавам гласа му и мога да се закълна, че премина онази нотка на бащина любов, каквато слушах всеки ден, когато бях на пет.

Не отвърнах на прегръдката му. Погледна ме в очите и се усмихна. Бащината усмивка, която не показваше толкова отдавна. Не и пред мен.

Дали има извънбрачни деца, за които не знаем? — друг глупав въпрос, който си зададох и мигновено получих главоболие.

— Отдавна в очите ти не съм виждал блясък. Защо? — няколко секунди не знаех какво да отговоря, но после реших, че ако е решил да стане баща, най-сетне, може би ще го заболи от думите ми.

— Знаеш ли, че той ме изнасили. Когато още имах блясък в очите си, аз го правех. Стисках лимони върху очите си и крещях. Но за да имам блясък в очите си и да-

— Ще те изкарам от тук! — думите му прекъснаха изречението ми и застинах, загледана в очите му.

ЛЕОНАРДО

— Негодник, ела тук! — погледнах към вратата и там ме посрещна човекът който най-малко очаквах. — Стига си ме зяпал и ела.

И точно като малко дете изтичах към нея с усмивка. Беше наметнала одеяло около раменете си и държеше хавлия. Босите ми стъпала оставяха къси мокри стъпки по сухия дървен под.