Сама срещу руската мафия🔞

Част 1 - 19 глава

ЮСТИНИЯНА

Нечий грапав език премина през лицето ми и по-точно през устните ми. Стиснах ги силно, за да не достигне слюнка до вътрешността на устата ми. Отворих очи бавно, бавно и видях померана ми - Бюти.

-Х...

Речта ми секна, когато видях Леонардо да стои до гардероба ми, който е точно срещу леглото и да ми оглежда нещата. Дрехите, бижутата, ключовете от колите, обувките, бельото, гримовете. Всичко!

Аз общо взето си държа доста различни неща, които не трябва да са вътре. Вътре трябва да са ми дрехите, но Юстинияна Карас си има шейсет квадрата дрешник за дрехи, обувки и всички такива облекла.

-Какво си мислиш, че правиш?!

Казах тихо, но бях сигурна, че ме е чул. Извади една черна, дълга до глезените, прилепнала, с дълбоко деколте рокля и сякаш ми я показваше, все едно не си знам дрехите. Що за идиот е той?

-Каква е тази рокля? Гърдите ти ще са отвън! Заминава за боклука!

Хвърли дрехата на земята, а аз отместих бялата топка от мен и се наведох настрани, за да си взема дрехите от снощи. Станах и ги нахлузих набързо. Сложих си белите чехълки и тръгнах към него.

-Как така заминава за боклука!? За какъв се мислиш!?

Извиках, но той не ми обърна внимание.

-Така не става! Тези дрехи не ти отиват! Ще ги изхвърлим!

Взе роклята и излезе от стаята. Тръгнах след него и точно на стълбите пред хола, хванах лакътя му и го накарах да се обърне.

-Не можеш да ме командваш. Никакъв не си ми.

Изкрещях и той да не остане по-назад се включи във надвикването.

-Напротив! Мъж съм ти.

-Ха! Мъж ми бил. Сега ли се сети!?

-Винаги съм се сещал.

-Това не е вярно! Когато ме пребиваше сещаше ли се!? Не! Затова не се ми никакъв, Леонардо.

-Не ме ядосвай!

-Или какво? Пак ли ще ми посегнеш? И без друго вече не се интересувам от живота си. Давай!

Усещах, че хората около нас ни гледат с изненада, но какво пък очакват! Цветя и рози!?

-Напротив! Съпруг съм ти и съм баща на детето ти!

Ръката ми се изви, звукът от плесницата, която отнесе току що се разнесе наоколо и знаех, че всички ни гледат с разширени очи.

-Не смей. Не смей да се наричаш баща на детето, което нося в себе си. Не смей, Леонардо!

Качих се в стаята си и затворих вратата. Влязох в банята, а от там бутнах четвъртия панел и влязох в дрешника. Чувах виковете му и след секунда нахълта в банята.

-Юстинияна! Където и да си, излез! Не го ли направиш, знаеш какво следва.

Дишането ми се нормализира и започнах да дишам много леко, тихо, за да не ме чуе. В тази къща само и единствено мама, дойка и Елена знаят къде съм си закътала дрешника. Преди с Елена се криехме тук и ядохме тайно шоколад, клюкарствайки си.

-Какво си мислиш, че правиш!? Това да не ти е бащин дом!?

Чувах скандалът, разразил се като мини буря между Елена и Леонардо, който накрая прерастна във викане от нейна страна. Ключът щракна и панелът се измести, след което си дойде на мястото.

Елена седна срещу мен и бях сигурна, че ме чака разпит, като в България. Търсят престъпник, който има половинка, но всъщност търсят и двамата. Откриват я и я оплитат във въпроси.

Господи, помагай!