Сама срещу руската мафия🔞

Част 2 - 16 глава

ЛЕОНАРДО

— Не вдигай много шум, става ли? Не искам някой да те чуе и да дойде да души. Сама си, а не можеш да се защитиш.

— Имам нож.

— С който дори не можеш да се порежеш. — затъкнах косата зад ухото й и поставих целувка върху челото й.

— Тръгваш ли?

— Да, няма как иначе. Легни и се опитай да поспиш. — кимна, но не отиде до леглото веднага, а изчака да изляза.

Последното, което видях беше усмивката й преди да изляза и как вдигна ръка за да ми помаха. Въздъхнах и излязох на улицата. Минах няколко пресечки и хванах такси, което ме остави до главната улица.

Истината беше, че правех доста заобиколки иииии... всъщност малко ме мързеше, нооо като се сетих как ще изглеждат лицата на братята колумбийци, които ме следят непрестанно и краката ми не искат да спрат.

Не мога обаче да не спомена колко са изобретателни. Първо с една кола, после с такси, градски транспорт, трамвай, пистави мотори, кросови, скутер, тортинетка. След като преминаха през тези превозни средства... багери, тирове, може би само това им остава. А, и коне явно ако могат. Зачудвам им се как толкова бързо си менят транспортните средства.

Малко по-късно, когато се прибрах, установи, че ще ми е нужна помощ.

Да, баща й буквално ми я даде като жертвено агне. Обаче не мисля, че той може да бъде толкова суров към нея и да я постави в положение, което може да отнеме живота й.

Не можех да рискувам да комуникирам с него чрез телефонно обаждане, я мисля, че ако реша да вдигна самолета във въздуха, никога повече няма да сляза долу на земята цял и жив.

Мисля, че бях на път да изпробвам нещо старинно, затрупано под мноооого тонове прах.

— Лукас! — зачаках няколко секунди, докато той влезе.

— Да?

— Отиди... отиди и ви вземи хартия заааа писане на писма и перо и мастило. — сви вежди и ме погледна така сякаш ми е поникнала втора глава.

— Какво?

— Не ме ли чу какво ти казах? Хартия за...

— Чака, чакай, чакай! Чух те много ясно, ама какво ще правиш с тия... пособия?