Сама срещу руската мафия🔞

Част 2 - глава 12 - Грък в Руския Лас Вегас!

ЮСТИНИЯНА

Взех поредния нож в ръката си и се обърнах. Запратих го срещу Леонардо. Изви тялото си за пореден път и пропуснах да го оцеля отново. Целия ми яд се изсипваше отново и отново, докато правех опити чисто и просто да го убия, но всеки един по неуспешен от предишния.

— Юстинияна! — кресна и тръгна бясно към мен, но хванах един черпак в ръката си, и когато се приближи достатъчно близо го вдигнах и започнах да удрям по главата му.

— Ела ми тук! — покатерих се върху гърба му, за да имам по-добра позиция да го налагам, но едва стъпила върху него, бях свалена отново на земята от Тео и Лукас. 

— Лео, махай се! — изкрещя първия,а Леонардо излезе от кухнята и побягна към изхода на къщата.

— Страхливец! Върни се тук веднага или Бога ми, докопам ли те, ще те смажа с големия валяк! — виковете ми огласяха къщата, докато аз продължавах да се мятах в ръцете на двамата, но без успех.

След секунди Леонардо връхлетя в кухнята с някакъв стол на гръб и въжета. Постави стола на земята и даде нареждане да ме сложат да седна. След като успяха да го направят, Леонардо започна да омотава всичките въжета около стола, дефакто около мен.

Няколко минути по-късно единственото нещо, което можех да направя беше да мънкам и да разкървавям ръцете си, за да опитам да се развържа.

— Сега няма на къде да бягаш и няма как да буйстваш, Юстинияна Терзис!

— Хей, може ли чаша... — Теодоро застана закован на прага на кухнята, гледайки ме ококорен. Нямаше смисъл в това да мърдам, защото единственото, което щях да направя е да си нараня кожата. Знаех го отлично от преди.

— Ехъхъ, асъ-аз... такова... — засмя се по много странен и фалшив начин и ни помаха за довиждане, а след това бавно започна да дава назад, докато не изчезна от погледа ми.

Чудесно! Сега оставаше само да напишем книга "Грък в Руския Лас Вегас".

— Отивам да го настигна, иначе съм го открил мъртъв! — Леонардо хукна след него и това ми даде доза облекчение.

ТЕОДОРО

Добре. Сега как трябваше да кажа "От къде да хвана градския транспорт?"!? "От где я трябва да хванул градский транспорт?" По-добре да не си опитвам късмета! Къде съм тръгнал аз сам самичък не къде да е из Русия, а из Москва. Дори не знаех как да се върна назад в къщата.

Що за град беше това? Тука колите не се движат в платната за движение, а сякаш като в... някакъв военен ред. Дали всички са на Владимир Путин? Къде е Кремъл? Дали мога да стигна до там?

Докато мислех усетих ръка на рамото си и щом се обърнах, Леонардо беше до мен.

— Виж, приятел, не знам точно какъв Ви е общия проблем на всички тук, на теб, на Юстинияна, но не искам нищо. Няма да кажа на никой нищо, нито в полицията ще свидетелствам за нещо, което съм видял, просто ме пусни да си взема кучето и да си отида! — изпуснах всичко на един дъх и малко преплетох гръцкия с турския, но той закима, което ми даде надежда, че е разбрал това, което казах.

— Братле, дори и да те пусна, ще трябва да те изпратя.

— Как така? — това беше някоя мафиотска реплика, бас ловя.

— Ако сега те пусна да си идеш в Турция, ще трябва да изпратя наемник след теб, за да те убие. Затова просто си стой на мястото и не мърдай. — потупа ме по рамото, като брат и ме побутна леко за да тръгваме — А сега, нека се прибираме. Юстинияна ни чака. — вързана с въжета.

Нервен смях се изтръгна от мен и тръгнах с него. Ами ако вървях към смъртта си в този момент? Дали и мен щеше да върже? Не, не, директно ще ме убие мен!