Сама срещу руската мафия🔞

Част 2 - 8 глава

НЕУТРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА

Нямаше куршуми, нито един, но за сметка на това имаше много кръв. Когато и последният падна мъртъв, Леонардо тупна на земята по гръб. Телата и на трима им бяха в рани. Някои от боя, а други от паданията върху камъните по плажа.

- По дяволите!

Изруга един от тях, когато забеляза полицейските коли. Сирените бучаха и не след дълго се чу кучешки лай.

- Тръгвайте! Сега!

Извика Тео и взе Юстинияна на ръце. Бяха приземили хеликоптера на странно място, точно върху една почти плоска скала на лесно и достъпно място. Леонардо и Лукас почти бяха стигнали до хеликоптера, когато Теодоро падна по колене.

- Не мога!

Чу се изнемощял вик, но нито Леонардо, нито Лукас спряха. Машината се издигна във въздуха и секунди след това полицията достигна до Теодоро.

- Ръцете на тила!

Крещяха с насочени към него пистолети. С последни сили доближи ръцете си до тила и един от полицаите му постави белезници и го изправи на крака. Но не за дълго. Само минута след като металът щракна около китките му, прещрака и ръцете му отново бяха свободни, докато някой стреляше от високо.

Леонардо спусна въжето, което беше добре обвито около ръцете му надолу, към Теодоро и извика силно.

- Хвани го!

- Не тръгвам никъде без кучето.

Отвърна с вик и клекна до животното, което в този момент трепепеше неконтролируемо.

- Зарежи проклетото псе и тръгвай, мамка му! Ченгетата са тук.

- Мечтай си, гелосан руски задник!

- По дяволите, Тео! Приземи хеликоптера отново!

- Никога! Няма да умра или да изгния в затвора заради този темерут.

- Веднага приземи хеликоптера и не ме карай да повтарям.

Една идея по силен вик се чу из пространството и по странна причина, хеликоптера започна да се снижава отново към старата позиция. Когато беше отново върху скали Теодоро се бореше да се изкачи по тях, а още полицейски сирени се чуха в далечината. Набра се по не оформените скали и успя да се изкачи до горе.

Когато най-сетне всички бяха вътре, Тео издигна машината отново и пое в неизвестна посока. Теодоро седна в краката на Леонардо и стисна коленето му силно.

- Ранен ли е?

Нежен женски глас, тих, една доловим долетя до слуха на другите. След бърза проверка от страна на Леонардо се установи, че сериозни повреди - няма!

- Господи, искам сън!

Измърмори Теодоро под нос и килна глава надолу. Леонардо свали якето си, сгъна го и го сложи между краката си, за да може Теодоро да се облегне. Десет минути по-късно всички спяха. Почти всички!

- Точно така! Оставете ме сам самичък да си говоря с мухите, дето даже ги няма.

По-кратко е, но е от сърце и се надявам да ви хареса. До следващата събота с новите емоции и тайни!