In love with my mafia Stepfather

2

След като взех душ се облякох и слязох долу, едва намерих трапезарията.

-Мила защо се забави толкова много? Попита мама.

-Съжалявам мамо, взех си душ и два пъти се изгубих докато търсех трапезарията...

Докато се хранехме от главата ми не излизаха мислите какво ще стане за напред , ами ако между мен и Марк стане нещо по-сериозно.

-Ан, защо си толкова омислена? Попита мама със загрижен глас.

-бях се замислила за приятелите ми, все пак живеят далеч от тук.

-Имаш право но ще си намериш нови, също така Марк те е записал в часно училище.

-Защо? Не си ме питала да ли изкам да ходя в часно училище, дори не ме попита дали изобщо изкам за живея в една къща с този човек!

-Мери си приказките!! защото този човек ще бъде твой баща...

-Моля?, Какво имаш предвит със "Той ще бъде твой баща"

-Със Марк ще се сгодим.

Изправих се от мястото където седях и погледнах мама ядосано.

-Не познавам баща си, но добре го разбирам защо те е напуснал, ти мислиш само за себе си.

Не казах нищо друго и отидох в стаята си.
Облякох пижамата си и директно отидох в леглото.

"Какво е намисли пък сега Марк, и защо ме целулна след като иска да се сгодява  с мама" Толкова много въпроси на който нямам отговор, утре ще трябва да говоря с Марк нещо което изобщо не ми харесва след случката днес. Все тая създавам си прекалено много главоболия, загасих  осветлението и заспах. Беше някъде около три вечерта когато чух защото има някой в стаята ми, веднага се разсъних и светнах фенерчето на талефона си.

-Забога Марк какво правиш тук и защо си без тениска?

-Защо не ти ли харесва гледката? Каза той с дусаден глас.

-Такъв идиот си знаеш ли, сега кажи какво изкаш.

-Искам да поговорим за нас.

-Какво за нас, ти си бъдещ съпруг на мама и мой бъдещ баща. И изобщо защо си с мама след като не я обичаш?

-Напротив обичах я преди да ме запознае с теб, тогава нещата се промениха.

Не бях сигурен до вчера кагато отвърна на целувката.

-Марк виж може би малко те харесвам, добре де доста те харесвам но не е редно.

-Знам миличка но никой няма да знае.

-Добре но ще си помисля, и имам още един въпрос.

-Слушам те. Каза той с спокоен глас който никога до сега не съм чувала.

-Наистина ли си работиш за мафията?
-Мила, аз неработя за мафията тя работи за мен. Погледнах го с неспокоен поглед

-А аз трябва ли да се страхувам от теб?

-Не и ако си добро момиче!

-Какво ще стане ако съм лошо момиче?

-Ще бъдеш наказана! Каза той с доволно лице.

-Какво имаш предвит?
Той ме погледна с същия онзи поглед когато ме целулна.

-Ще разбереш скоро...