Влюбен в секретарката си

Глава 7

Даниел:

Цяла вечер си говорех със новите ни спонсори и се оглеждах за Мередит , но от нея и следа нямаше и започвах да се панирам. Мина 1 час, откакто излезе навън и от тогава не съм я виждал. Не знам защо се отскубна от хватката ми , докато танцувахме . Аз ли направих нещо , за да прекъсне танца ни? Надявам се да не съм! Ще я потърся , защото сериозно започнах да се притеснявам да не й се е случило нещо.
Напоследък ми е навлязла под кожата и не мога минута без нейното присъствие и това наистина ме плаши . А само се познаваме от почти две седмици, но имам чувството , че я познавам от цяла вечност. Тази нейна красота, невинност и упоритост...не знам защо, но мамка му това ме привлича и съм безсилен пред нея , когато ме погледне. Покрай нея се чувствам като влюбен ученик и колкото и да искам да се държа професионално с нея и да страня малко повече от нея...е напълно невъзможно!  Но...сега да се съсредоточа върху намирането на Мередит.

Разпитвах всеки човек в залата , но всеки отговаряше с едно и също... - не . Това обаче няма да ме спре да разбера къде е Мередит. Искам да си изясним нещата с нея, за да няма недоразумения. Но по дяволите никъде не я намирам и паниката още повече започна да ме обзема. Питах кого ли не и веднага включих , че охраната може да я е видяла къде отива. Веднага се запътих към едната горила, която стоеше до входа на залата и застанах пред него.

-Здравейте! -поздравих го със спокоен тон                                               

-Здравейте г-н Смит! -кимна ми леко                                                             

-Може ли да ми помогнете да намеря една жена? На около 26 години е и е облечена с червена рокля. Виждали ли сте я? - показах му нейна снимка и имах силната надежда , че той може и да знае къде е изчезнала Мередит. Той погледна снимката й.                           

 -Да, преди един час излезе навън и стоеше пред входа и видях, че се качи в колата на г-н Джоунс и потеглиха нанякъде. - шокирах се , когато разбрах, че моето момиче се е качило в колата на най-добрият ми приятел. Тук нещо ми намирисва и не ми харесва...трябва веднага да я намеря!                                                                                                     
- Може ли да влезете в залата и да кажете на мъжете на първата маса, че ми е станало и съм си тръгнал?                                                     

- Разбира се г-н Смит! - кимна ми и влезе в залата и използвах момента да се кача в колата и да отпраша към апартамента на най-добрият ми приятел. Мамка му имам лошо предчувствие и трябва да побързам преди да е станало късно! 

Познавам най-добрият си приятел от гимназията и никога не успя да си хване сериозна приятелка. Връзките му бяха за една нощ, а и ако се захванеше с някое момиче на следващата седмица късаше с момичето, защото му е омръзнало. Беше ми жал за момичетата...а те бяха прекрасни. Да си призная зарадвах се, когато разбрах , че си е хванал сериозна приятелка преди една година, беше искрено щастлив и винаги беше усмихнат , когато говореше за нея . Но след няколко месеца разбрах, че момичето му го е напуснало, защото си е имала любовник и го е обичала повече от него и от тогава никакъв не ми се обаждаше и не излизаше от тях , колкото и пъти да го молех да излезем някъде на по бира ми отказваше категорично.

Карах поне 20 минути и най-после пристигнах пред блока на най-добрият ми приятел и за щастие колата му беше там. Веднага слязох от моята кола и се запътих към входа с бързи крачки.  Взех асансьора и натиснах копчето за 10 етаж и тропах нервно с крак, докато чаках асансьора да спре на етажа. След 5 минути най-после асансьора спря на 10-ия етаж и веднага хукнах към вратата на апартамента на Самюел.                                                         Почуках на вратата и закачах да ми отвори, минаха се няколко секунди и загубих търпение и тръгнах да се обръщам да си ходя, докато не чух женски писък и това ме закова на място. Докато се осъзнах , отворих вратата, която по чудо беше отключена и нахлух в апартамента и веднага се запътих към спалнята и когато бях пред вратата на спалнята му и я открехнах и гледката ме смрази , но и вбеси...

Здравейтеее сладуриии!! Завърнах се от дългата ми пауза, за което много се извинявам, но просто нямах муза и никакви идеи какво да напиша😅😅 Но днес ми дойде музата и реших да напиша една глава тук( знам, че е кратка, ама здраве да е😅😂), защото не съм публикувала нищо в тази книга от 2019 , за което наистина се извинявам и се надявам да не сте ми сърдити за това мое дълго отсъствие😅😅❤❤  Надявам се главата да ви хареса!! Очаквайте драма в следващата глава🤭🤭🤭

Обичам виии!!! ❤❤❤