Влюбен в секретарката си

Глава 2

Мередит:

Беше почти обяд и аз оправях едни документи,които ми поиска господин Смит. Тъкмо щях да стана от стола си и да занеса документите в кабинета му,но той най-нахално нахлу в кабинета ми и се подпря на бюрото ми и ме погледна.

-Здравейте госпожице Бъркинс! -усмихна ми се мило.

-Здравейте господин Смит!-отвърнах му също с усмивка.

-Бих искал да ви поканя да обядваме заедно в закусвалнята до фирмата! И без откази!-каза строго и аз се стреснах леко,но това сякаш донякъде ми хареса.

-Добре господин Смит!-пискливия ми глас ме издаде.

-Говори ми на „Ти" и ако не знаеш името ми,се казвам Даниел!- отмести кичур от косата ми и се приближи към мен и оставаха милиметри от това устните ни да се докоснат

-Добре Даниел! Тръгваме ли? - стана ми леко неудобно,но за щастие той се отдръпна от мен.

Отидохме в закусвалнята и Даниел дръпна стола за мен,за да седна.

-Благодаря!-усмихнах му се и се настаних на стола си и той заобиколи масата и седна пред мен.

Сервитьорката дойде при нас и ни поиска поръчките.

-Какво ще желаете?-беше симпатична с кестенява коса,вързана на конска опашка и със сини очи и беше облечена в оранжева униформа,стигаща до бедрата ѝ и имаше вързана бяла престилка и държеше в ръцете си химикал и тефтер.

-Аз ще искам едно дълго кафе и палачинки с шоколад и плодове!-каза Даниел,усмихващ се чаровно на сервитьорката.

-А аз ще искам портокалов сок и една салата!-тя кимна и с грациозни движения отиде в кухнята.

Няколко минути мълчахме и нищо не си казвахме.Никой от нас не знаеше какво да каже.Даниел наруши тишината за момент.

-Като какво си работила преди това?- попита ме заитересовано

-Ами...преди работех в една закусвалня в Ню Орлиънс,но нещо там не потръгна и напуснах.- погледнах го и си играех с пръстите на ръцете ми.

-Ясно...- само ми кимна без да задава въпроси.

Най-накрая ни пристигнаха поръчките и започнахме да ядем в пълна тишина и беше така до края на обедната почивка.

================================================================================================================================================================

Беше дошло време фирмата да затваря и занесох документите на Даниел. Тъкмо рекох да изляза от кабинета му и той ме хвана за китката. Погледнах го учудено.

-Какво има Даниел?

-Ела у нас тази вечер да вечеряме!- усмихна ми се мило

-Но...

-Няма но! Идваш и точка!- каза строго и се приближи към мен.

Изнервих се леко и понечих да се отделя и той ме целуна. Всичко в мен изтръпна. Подмокрих се леко. Тръгна да ме опипва,но го спрях.

-Да тръгваме!- отдръпнах се и го погледнах.

-Хайде..!- излязохме от фирмата и се качихме в колата му и той запали колата и тръгнахме.

Цареше тишина. От време на време го поглеждах и когато той ме поглеждаше си извръщах погледа. Погледнах през прозореца до мен и се наслаждавах на гледката на красивия град с красивите лампички,закачени на прозорците на сградите,и на дърветата също. Само като си помислях за Даниел и всичко в мен изтръпва и почвам да се подмокрям. Но защо той ми влияеше така?!?! 

ЕЕЕЕЕ...Ето я и новата глава от книгата ми! Дано ви хареса!! ❤ Съжалявам,че не съм публикувала сигурно от седмица,но имах тестове и трябваше да уча...!! Но обещавам да съм редовна! Обичкам вии!!! ❤❤