Влюбен в секретарката си

Глава 8

1614 думи

Пожелавам ви приятно четене!❤️❤️

Мередит:

- Къде отиваме? - попитах тихо, но и уплашено

-Някъде, където няма да ни притесняват и ще останем повече време насаме!

Това беше...той ще ме изнасили...отново...

Трябва бързо да измисля нещо,защото не искам кошмарът ми отново да се повтаря...Не искам отново да ставам жертва на сексален тормоз от него. Замислих се за момент и погледнах към вратата на колата и се опитах да я отворя, но без успех. По дяволите , копелето е заключило вратите на колата! Трябва да измисля нещо друго! Огледах се за някакво спасение и сякаш Самюел разбра какво си мисля и ме стресна и вцепени с това негово изречение.

-Знам какво си намислила и съм предвидил всичко, така че не си и го помисляй да ми бягаш! Няма изход от мен, мисля, че достатъчно добре ме познаваш, за да не правиш глупости!

-Копеле! –скръстих ръце пред гърдите си и погледнах през прозореца.

-И аз те обичам! –усмихна се мазно и ме погледна и извъртях очи

-Да си спестим любезностите! Закарай ме вкъщи! –опитвах се да държа фронта, защото не исках да ме вижда в най-жалката ми светлина

-Няма да стане скъпа! Ще те заведа у нас, за да си припомним старото време! – запали колата и потеглихме и просто се свих на седалката

Пътувахме в гробна тишина, но така беше по-добре, защото нямаше да му чувам отвратителният глас и да го гледам как ми се присмива насреща. Няма да го оставя да ми се подиграва и да си играе с мен! Добре, че съм спец в прикриването на емоциите си , е, донякъде. Иска ми се да убия този пришълец , но трябва да се държа на ниво и да не показвам, каквато и да е емоция, защото ще стане по-зле и ще продължи да дълбае надълбоко в душата ми. Каквото и да стане няма да му позволя да ме докосне, дори и с пръст.

След известно време спря колата насред пътя и се обърна към мен и ме погледна изучаващо. Сега пък защо ме зяпаше така? Правех се на приятно разсеяна и се опитвах да не му обръщам внимание. Продължаваше да ме гледа по същият начин. По дяволите имам чувството , че ме чука с очи в най-различни пози . Защо по дяволите действам така на мъжете?! Като ме видят и винаги първо мислят с долната , а не с горната си глава. Мъже... Радвам се, че поне Даниел не е такъв и като споменах Даниел...дали ме търси и дали скоро ще ме намери, защото не мога да стоя и минута повече с този глупак. Обърнах се към него и направи нещо, което не очаквах...нахвърли ми се и ме целуна страстно и жадно и ме държеше здраво, за да не избягам. Но все още мисля трезво и ми трябваше голяма сила , за да го изблъскам от себе си , но не успях и започнах да блъскам с малките си юмручета по гърдите му и взе, че се отдели от мен.