Влюбен в секретарката си

Глава 5

Мередит:

Събудих се от рошавата коса на Даниел,гъделичкаща врата ми. Засмях се тихо и усетих,че се разсънва. Погледна ме с големите си кафеви като шоколад очи. Как може да е толкова сладък и едновременно секси!! Усмихна ми се и ме дари с целувка по устните.

-Добро утро принцесо!

-Добро утро скъпи!-Скъпи ли казах току-що?! Та ние не сме заедно. И ми изникна въпроса "Ние какви сме?"...дали сме гаджета или приятели с привилегии? Ще го попитам. Не! Няма да бързам да го питам,защото сигурно и той не е сигурен какви сме!

-Харесваш ли омлет?-попита ме.

-Да!-отговорих му с мило гласче.

-Аз ще направя закуската,а ти се облечи!

-Аз искам да я приготвя!

-Казах,че аз ще я приготвя!-каза категоричен със строг тон и стана от леглото и слезе долу в кухнята да прави закуска. Голям е инат! Исках аз да приготвя закуската,ама нее. Великият г-н Аз мога всичко си знае неговата!

Станах и се облякох в черна къса пола,стигаща до средата на бедрата ми,облякох си бяла риза с дълги ръкави, запасах я в полата,изправих си косата и си измих зъбите,накрая си обух черни обувки с висок ток и вече бях готова.

Слязох долу и закуската беше сервирана на масата. Беше направил и портокалов сок,ако не се лъжа. Погледнах към Даниел и чак сега забелях,че се беше облякъл с черен смокинг с черна вратовръзка. Изглеждаше изкушаващо! Искаше ми се да махнем дрехите от себе си и да се изчукаме като зайци,но няма време,защото ще закъснеем за работа. Ама какви ги приказвам?! Това между нас няма как да се получи! Не искам да ме сметнат за поредната курва на шефа! Хем искам да се откажа от него,хем не искам,защото ме привлича и ме кара да се чувствам добре в неговата компания. Оф, не знам какво да правя, но трябва да взема правилното решение!

***

Нервна съм! Стомаха ми се сви на топка от притеснение. Дали новите ни спонсори ще се съгласят да ни помогнат да разширим фирмата? Ами,ако не?! Трябва да се опитам да се успокоя и да мисля позитивно! Всичко ще е наред,ако някой не дойде и не развали всичко!
Облякох си роклята,накъдрих си косата,сложих си светлочервено червило и си нахлузих червените обувки на високи токчета. Даниел беше готов и си подаде ръката и аз я поех. Качихме се в колата и след 10 минути бяхме пред един скъп и модерен ресторант. Слязохме от колата и влязохме вътре. Ресторанта беше...великолепен,все едно се намираш в някой красив замък!
Телефона ми извибрира и погледнах кой ми е писал,но номера беше непознат:

НН(непознат номер):"Изглеждаш предизвикателно в тази рокля. Нямам търпение да я махна от тялото ти и пак да те усетя колко си тясна."

Мередит:"Кой си ти и защо ми пишеш?!"

НН:"Предпочитам да не ти казвам кой съм,но ще ти кажа защо ти пиша! Липсваш ми и те желая много повече,отколкото Даниел те желае! Ще си моя и никой няма да ми попречи да бъда с теб!"

Мередит:"Остави ме намира ненормалник такъв! И престани да говориш глупости,че ще бъда твоя,защото няма да бъда!"

Огледах се паникьосано и се чудех кой ми пише тези съобщения. Усетих топлата ръка на Даниел на рамото ми. Стреснах се и се обърнах към него. Погледът му беше загрижен.

-Всичко наред ли е Мередит?

-Ами...така мисля! Притеснено ми е дали спонсорите ни ще приемат да разширят фирмата!-излъгах. Май се върза на думите ми.

-Всичко ще е наред! Ще мине гладко,не се притеснявай!-кимнах. Винаги знаеше как да ме успокои!
Няколко човека се насъбраха около нас и се здрависахме и се разприказвахме. Загледах в един от хората и...О,не! Не може да е истина! Как е разбрал,че съм тук?! Трябва да се скрия!

Хеййй...завърнах сее!❤❤ Съжалявам,че не писах от много време, но просто нямах идеи каква да е следващата глава и нда...Дано не се сърдите?😓

Таа..кой мислите е този човек,който е видяла?

Нейн бивш или някой нейн роднина,от който я е страх?

Изкажете се в коментарите какво мислите. Дано главата ви е харесала?😊❤

Обичкам ви!!❤❤