Влюбен в секретарката си

Глава 6

Мередит:

Няколко човека се насъбраха около нас и се здрависахме и се разприказвахме. Загледах в един от хората и...О,не! Не може да е истина! Как е разбрал,че съм тук?! Трябва да се скрия!
Забелязах, че той идва към нас и паниката ме обзе изцяло. Искам да потъна вдън земя! Бягах точно от този човек една година, защото ме изнасилваше всяка божа вечер и беше ужасно! С всеки ден секса ни ставаше по-груб, че чак се стигна до там да не мога да стана от леглото и да си пусна болничен за седмица! Страх ме е, че пак ще ме нарани! Ще се измъкна сега!

-Даниел... - погледнах го.

-Какво има? - погледна ме.

-Ще отида до тоалетната да се освежа малко и ще дойда! Не ме чакай!

-Добре! - върза се. Сега да се махам
бързо!

Побягнах бързо към тоалетната и се радвам, че Даниел не ми зададе повече въпроси, защото  щеше да е страшно неудобно да му кажа за предишната си връзка, а аз не искам да споделям какво е станало между нас със Самюел. Не искам да отварям старите рани!
Застанах пред огледалото и се гледах така 20 минути, след което си оправих грима и прическата. Чух вратата да се отваря и слава богу беше възрастна жена на около 50 години с бяла коса и сини очи.
Прибрах си нещата и излязох от тоалетната и се запътих към Даниел и за щастие онзи задник го нямаше! Вървях към него, но някой ми изпречи пътя. Погледнах човека, в който се бутнах. О, не!

-Здравейте! - усмихна ми се.

-Здравейте... - помахах му леко и се усмихнах нервно. Той си подаде ръката и се панирах леко и го погледнах като уплашено коте.

-Какво има госпожице? - Той не ме позна? И по-добре, защото щеше да стане лошо!

-Нищо! Добре съм! - стиснахме си ръцете. - Аз съм Мередит Купър! - излъгах го, защото ме е страх, че ще ме разпознае!

-Приятно ми е! Сигурно работите за господин Смит! Много ми е говорил за вас! -каза го мило. Говорил е за мен? С него?

-О, ето те! - каза Даниел зад мен и се затича към нас и си сложи ръцете на рамената ми. - Сигурно познаваш най-добрият ми приятел- Самюел Джоунс!

-Току-що се запознахме! - Самюъл се усмихна.

-Супер! - отговори му Даниел. - Да отиваме в залата и да си заемем местата!

-Хайде! - каза Самюъл.

-Хайде... - казах тихо.

================================================================

Вечерта минаваше ужасно бавно и Самюел от време на време ми правеше комплименти и ми целуваше ръката, с което ме караше да се изчервявам от срам.
Ръчках си салатата с вилицата и се унесох доста, дори не усетих кога Даниел дойде до мен и ми подаде ръка.

-Ще танцувате ли с мен госпожице Бъркинс? - погледнах го и се стреснах и после се засмях.

-Хайде! - усмихнах се и му хванах ръката и отидохме на дансинга. Започнахме да танцуваме. Не знаех, че Даниел е толкова добър танцьор! Оглеждах цялата зала и беше просто приказна, но погледа ми падна на Самюел, който ми мяташе мръснишки погледи и ми намигаше. Отместих погледа си и Даниел ме завъртя и тръгна да ме навежда с гръб към пода, докато не го спрях!

-Съжалявам, но съм ужасна танцьорка! - отскубнах се от хватката му и се затичах към стола ми. Взех си нещата и избягах навън. Не се усетих кога ме хванаха здрави мъжки ръце за кръста и ме обърнаха към него.

-Къде отиваш скъпа? - усмихна ми се перверзно. Отвращава ме!

-Пуснете ме.. Моля ви...-насълзиха ми се очите.

-Не ме ли позна скъпа? Аз съм твоята първа любов-Сам!

-Разкарай се от мен нещастник такъв! - съпротивлявах се, но докато се усетя ме беше вдигнал за краката и ме беше качил в колата си. - Къде отиваме?

-Някъде, където няма да ни притесняват и ще останем повече време насаме!

Това беше...той ще ме изнасили...отново...

Здравейте Пъпенца! 🐶❤️Извинявам се, че чак сега публикувам нещо в тази книга, но просто нямах идеи за следващата глава 😆 Обещавам през ваканцията да съм по-редовна! ❤️❤️
Обичкам ви! ❤️❤️