Една невъзможна любов

2глава

Погледнах часовникът на телефона си и вече беше 22:45,а ние още стояхме на покрива и си говорихме. Стояхме още малко и решихме да се прибираме.След 10 мин.  бях в къщи. Бях сама,нашите бяха в Италия,защото имаха дело там. Реших да си взема душ  и да се опитам да заспя. След като си взех душ,облякох мекичките си пижами и си легнах. Вече сигурно половин час стоя и гледам тавана в стаята си. Думите на Моргън не ми излизат от главата-"Днес ще срещнеш любовта на живота си". Дали наистина е възможно ? Едва ли ?! Разбрах , че няма как да  заспя  затова реших да се поразходя малко навън. Облякох си любимите ми дънки,една бяла блуза,обух кецовете си,взех ключовете и тръгнах. Бях забравила колко е красив Лос Анджелис през нощта. Почти всяка вечер бях на онези шибани партита пълни с пианици и хора търсещи само секс. Но аз не бях като тях.. Дори не съм спала с момче. След дълго обикаляне се узовах пред барът на съседната улица. Беше пълно и  още щом влязох веднага ми лъхна на познатата миризма(алкохол и цигари). Помолих бармана за един  шот и седнах на една  свободна маса. Никога не бях пила толкова силен алкохол,но ми трябваше нещо силно,за да забравя шибаните думи на Мо(Моргън). След като изпих четвъртия шот вече главата ми пуслираше от болка. Реших да отида до тоалетната,за да се освежа малко. Влязох и за радост нямаше момичета които се гримират. Наплисках се бързо и излязох. Докато вървях към масата осъзнах,че нямам пари,за да платя сметката. Реших да отида до бара и да поломя бармана да ми позволи да отида до нас,за да си взема пари. Но докато вървях към бара и за поред път претърсвах джобовете на якето си се блъснах в едно момче. Той беше висок,слаб,със кафяви очи и черна добре оформена коса.Беше облечен с кожено яке и черни дънки.

-Ъм съжалявам,аз просто...-казах глухо  преди да ме прекъсне.

-Няма проблем-каза ми той усмихвайки се, аз забелязах тръпчинките му когато се усмихна. Обужавам момчета с  тръпчинки! След като избутах тези мисли отидох до бара и заговорих бързо:

-Може ли да отида до нас, защото съм си забравила парите-запитах аз .

-В никакъв случай,единственият начин е да заработиш парите си-стросна ми се той.

-Съгласна съм-казах аз намусена,но това беше единственият вариант, но докато изричах тези думи ръката ми бе хваната  от момчето в което се блъснах преди малко.

-Невъзможно, аз ще платя-каза отново с усмивка на лицето си. Сега ми изглеждаше още по-красив -кафявите му очи блестяха,а тръпчинките му.. О Боже какво ми става?! В този  момент забелязах,че барманът и момчето ме гледаха втренчено

-Извинете замислих се приемам да ми платиш сметката само ако дойдеш до нас да ти върна парите.

-Нямаш грижи-каза той намигвайки ми.Платихме сметката и тръгнахме към нас.