7глава

75 3 0
                                    

Той наведе глава и се опита да ме целуне. Толкова исках да отвърна на целувката  му,но не трябваше. В този момент сърцето ми крещеше и ме омоляваше да отвърна,но разумът ми викаше с всички сили .... караше ме да не правя тази грешка. Когато усетих дъхът му,аз се отдръпнах. Този път разумът ми надделя.
-Моля те махни се ... не трябва ... не искам .... -казах аз заеквайки
-Аз ..... ъмм .... както и да е ще си вървя ...
Той ме постави нежно на дивана и се запъти към вратата .
-По дяволите какво направих ?-чух го да казва блъскайки вратата .
Неусетно сълзите ми се стекоха. Добре,че нашите ги няма тук,но трябваше да се стегна,защото не исках да ги притеснявам когато се приберат утре. Не можех да спра сълзите си. Изведнъж чух,че вратата се отваря ... Мо и Саша не се научиха да не влизат така сякаш влизат в тях . Когато ме видяха разплакана се уплашиха .
-Джес какво е станало? Изглеждаш ужасно. - извика Мо .
След час обяснения стоях в скута им,а те ме уверяваха, че всичко ще е ок. Де да беше истина ?!Когато  погледнах часовникът си видях,че е станало 3:00.
-Оо Джес станало е късно.-каза Саша поглеждайки телефона ми.
-Вече нищо няма значение -отвърнах аз.
- Хей,момиче не говори така . Ние ще тръгваме,а ти се наспи добре. -каза Мо прегръщайки ме.
-Хайде Мо   да тръгваме ще те чакаме сутринта в  Джес 6:00.- каза Саша на тръгване.
-Чао  Благодаря ви момичета - изпратих ги аз.
Вечерта мина бързо. На сутринта облякох първите дрехи които видях, не ми пукаше за това дори не си сложих грим. Като излязох момичетата ме чакаха.
Следобедът мина бързо . Имахме  един час за обяд и аз реших да отида в стола,за да си взема солети. Бях сама,защото Мо и Саша отидоха някъде с момчетата от класа . Цял ден си мислих за това с Дейвид. Мисля, че съм готова да се жертвам и да му дам шанс . Не мога да живея така. Видях Дейв да се приближава .
-Аз .. ъмм може ли .- започна той
-Моля те ела с мен . Хванах го за ръката и го задърпах.
-Къде ме водиш....какво е станало ...-запита ме нетърпеливо той.
-Когато се запознахме ти ме заведе край морето на твоето любимо място . Сега аз ще те заведа на моето любимо място .
След 5мин бяхме на покрива. Тук беше толкова красиво. Днес идвах на няколко пъти тук.
-Тук е ...-не го оставих да довърше и го целунах.

Една невъзможна любовWhere stories live. Discover now