Една невъзможна любов

8глава

Целувката продължи дълго.Бях изгубила представа за време и час. На този свят бяхме само аз и той. Той беше мой,но и аз бях негова. Пеперудите в корема ми пъркаха щастливо.Целувката беше толкова нежна и спонтанна. Когато тази омагьосваща целувка свърши той уви ръце около кръста ми и нужно ме притисна към себе си.
-Вече мога да умра! -каза той нежно.
- Не говори така глупчо-казах аз и го целунах .
-Обичам те!-прошепна ми той.
-И аз!-казах аз
От тук нататък вече си принадлежахме.  Изведнъж телефона ми звънна. Беше Мо.
-Къде си бе момиче след 5мин ни започва лекцията .-скара ми се тя.
-Аз ..ъмм съвсем забравих идвам веднага.-казах аз и затворих.
-Дейв аз трябва  да  тръгвам - казах му аз и го гушнах.
-Аз ще остана още малко .-обясни ми той.
- Добре обичам те !- казах нежно аз.
-Аз повече , приятна лекция бебе.
-Бебе?-казах аз учудена
-Хайде тръгвай ще закъснееш.-каза той усмихнат до уши.
    *гледна точка Дейв*
Джесика замина бързо,а аз останах , защото исках да обмисля нещата . Как щях са кажа на татко,че не мога да съм с Моника вече. Той сигурно щеше да ме изгони от къщи,да ми спре джобните, да ми закрие кредитните карти и да ми вземе колата. Но не е честно. Не мога да съм вечно с Моника само заради баща си и неговия бизнес. Трябва някак си да му кажа . Докато се бях замислил се появи Вероника най добрата приятелка на Моника.
-Виж кво Дейв ще карам направо видях те да те целуваш с онази пикла. Ако не искаш да кажа да Моника ще трябва да спреш да се виждаш с това момиче-каза Вероника и си тръгна .
Какви ги забърках по дяволите?