Какво ще правя от тук нататък. Знаех ,че все някога трябва да кажа на Джесика за Моника но не очаквах че ще е толкова скоро . Но всичко се случи и сега трябваше да реша какво да правя . Ще опитам да поговоря с баща си навечеря днес,но какво ще правя с Джес през останалото време .. не мога да я избягвам ще си помисли,че си играя с нея . Реших да не карам последните лекции и да си тръгна.
*Гледна точка Джесика *
Лекцията мина бързо . Тя беше последната за днес. Щом излязохме момичетата веднага започнаха да ме разпитват .
-Джес какво става ? Личи си ,че криеш нещо от нас ,но не бива защото сме ти приятелки и трябва да ни имаш доверие. Настоявам да ни обясниш всичко и то сега - каза Мо леко раздразнена
-Ок,няма проблем но тук не може дайте да отидем до кафенето до нас и да ви обясня на бързо,защото нашите днес се прибират и трябва да съм в къщи - казах спокойно аз.-Добре тогава да тръгваме - подкани ни Саша.
Качихме се в колата и потеглихме. След пет мин. бяхме в кафенето . Намерихме една свободна маса в ъгъла на заведението и седнахме . И трите си поръчахме води.
Мисля че вече дойде времето с им разкажа всичко за Дейв защото нещата вече изглеждат сериозни. Когато една сервитьорка донесе водите ни аз започнах да разказвам :
-Ами момичета вечерта когато Мо ми каза ,че ще срещна любовта на живота си...започнах да разказвам и време на време Мо и Саша казваха в един глас : ооо колко сладко ...
Когато свърших разказа те ме зяпаха с отворени ости.
-Това е страхотно много се радвам за теб Джес!Бъдете много щастливи!- каза Мо хилейки се.
-Оо Мо моля те не бъде като онези от съпунките. И все пак Благодаря.-засмях се аз .
-Хайде Джес да тръгваме да не караме вашите да те чакат .-каза Саша и поиска сметката. Платихме и тръгнахме. След пет мин. бях в къщи а мама и тате вече се бяха прибрали .
* Гледна точка Дейвид *
Майка ми почина когато бях дете. Нямах братя и сестри и си имах само татко . Като бях малък ме гледаха детегледачки а на него много рядко му оставаше време за мен ,това не означава ,че не ме обича просто много работеше . Аз живеех на 20 мин. от университета и когато се прибрах в стаята си докато дойде време за вечеря . Взех си душ и реших да почета малко . Явно съм заспал докато чета,защото ме събуди блъскането на входната врата.
-Дейв прибрах се.-провикна се тати от първият етаж.
-Добре тате ей сега идвам .
Когато слязох масата беше сложена тати не може да готви,но не обича купена храни за това имаме помощница която ни готви .
Днес за вечеря имаше омари. Измихме си ръцете и седнахме .
-Как ти мина денят ти синко? -попита ме татко .
-Както винаги бях на лекции и после веднага се прибрах .-отговорих аз.
-Татко трябва да поговорим -Вече не издържах от притеснение .
-Слушам те сине.
-Искам да се разделя с Моника - казах аз неиздържайки вече.
-В никакъв случай !Забрави !!! Тъкмо нещата потръгнаха. -започна да крещи татко . Станеше ли дума за работа веднага полудяваше.
YOU ARE READING
Една невъзможна любов
RomanceДжесика Адъмс е едно обикновено осемнадесет годишно момиче с обикновен живот и приятели .Но един ден тя се запознава с едно момче който може да е перфектен за нея.. ,а може би не?!