Щом се прибрах се преоблякох и реших да седна на лаптопа си,за да се разсея малко . Влязох си във Facebook и видях че имам покана за приятелство . Отворих и видях че поканата е от Дейвид. Реших да разгледам снимките му . Беше толкова красив,имаше омайваща усмивка ,тръпчинката му .... Джесика Адамс осъзнай се пак ли искаш да ти разбият сърцето - крещеше подсъзнанието ми. Сетих се за последният път когато се доверих на момче. Сетих се за това как се оказа че той е бил с мен и още едно момиче . Беше ми толкова трудно да го преодолея. Трябва да се откажа от Дейвид . Край трябва да го забравя това момче ,за това се отказах да ходя на партито. Обадих се на Мо и тя вдигна и на второто позвъняване.
-Здравей .. ъмм... аз няма да дойда защото много ме боли главата вие се забавлявайте -казах аз неуверено
-Оо много Съжалявам бързо оздравяване .. утре си на лекции с нас нали -попита ме тя.
-Да ще се постарая да се оправя . Приятно прекарване -пожелах аз и затворих .
Първо ми беше гадно но едно парти по - малко едва ли ще съм пропуснала много.
*Гледна точка на Дейвид *
Отидох на партито само ,за да видя Джесика - признах си сам на себе си аз. В нея имаше нещо специално. Нещо,което ме теглеше все към нея. Тя беше толкова красива,много по красива от сегашното ми гадже Моника. Косата и се спускаше по рамената,а когато се усмихнеше беше много красива. Когато осъзнах какво мисля веднага се спрях . Говорех така сякаш съм влюбен . Дали е възможно. Аз я познавах едва от няколко седмици.
Когато влязох в къщата където беше партито бе претъпкано. Когато ме видяха приятелите ми които бяха на една маса се изненадаха защото аз рядко ходя по такива места . Отидох при тях.
-Здравей братле как я караш - посрещнаха ме те.
-Здравей те - казах аз оглеждайки се за Джес и приятелките и'.
Но за съжаление забелязах само приятелките и .
YOU ARE READING
Една невъзможна любов
RomanceДжесика Адъмс е едно обикновено осемнадесет годишно момиче с обикновен живот и приятели .Но един ден тя се запознава с едно момче който може да е перфектен за нея.. ,а може би не?!