Една невъзможна любов

4 глава

След като се прибрах от мола беше много късно,а аз исках да си легна рано,защото сутринта трябваше да се приготвям.

В 00:20 се събудих. Сънувах Дейвид. Ах, това момче. Влязло ми е под кожата. За първи път с мен става нещо такова. Исках да съм край него,исках да си говоря с него исках да стане част от  живота ми. Не мога да се позная стоя в 00:00 часа и си мисля за момче,което най - вероятно не помни името ми. Изгасих  нощната си лампа  и легнах.

В 6:30 чух досадната си аларма. За радост бях заспала след съня ,от който още не мога да се отърся. Станах и разтърках сънените си очи. Взех си душ и започнах да оправям косата и грима  си. След половин час вече бях готова и ми оставаше да облека черната добре оформяща тялото ми рокля . Видях че имам само 10 мин. до часът  на срещата ,която вчера на връщане си оговорихме. Облякох се набързо  и обух  черните си пантофки. Когато слязох момичета бяха там.

-Годината пак се започва,дано тази да е по успешна и запомняща се.-пожелах им аз ,явно не бях се разсънила защото гласът ми още беше сънен.

-Дано да е - отвърнаха те ,както винаги в един глас . Качихме се в колата ми и потеглихме . След 15 мин. вече бяхме пред даскало. Още щом влязохме в двора на училището забелязах мускулестото  тяло покрито с татуировки . Това беше Дейвид. Момчето,което беше причина за доста безсънни нощи. Момчето,което исках да опозная повече от всичко . Явно щях да го виждам всеки ден. Видях го че ми махна  с ръка и веднага се съвзех.  След това дойде при нас усмихнат.  -Явно ще се виждаме често- каза той разтваряйки ръце ,за да ме прегърне .

-Това е страхотно-  казах аз и отвърнах на прегръдката му. Когато се обърнах,за да тръгнем към класната стая видях как Мо  и Саша  ме зяпаха. Явно имах много да им обяснявам,а аз не им казах за Дейвид по простата причина,че знам че няма да се получи нищо.

След дълги разговори и обяснения,че Дейвид не е любовта на живота ми от ония тъп сън на Мо дойде и краят на първият учебен ден. Аз Мо и Саша стояхме пред блока ни. Те искаха да отидем  на покрива,а аз не исках защото трябваше да остана и да помисля за всичко,което се случва в живата ми . Накрая Мо и Саша решиха да отидат на покрива а аз се прибра. Нашите утре се прибираха и вече нямаше да се чувствам толкова самотна в този голям апартамент.  Довечера имаше парти по случай първият учебен ден и всички бяха поканени дори и от горните курсове. Трябваше да реша дали ще отида. Аз въобще не исках,но през главата ми мина мисълта,че и Дейвид може да е там . Не знаех какво да правя,но трябваше да реша.

Тази глава реших да я посветя на наистина ИСТИНСКИТЕ приятели,които са винаги до нас... Бих се радвала да споделете мнението си за главата.