Една невъзможна любов

3глава

Докато вървяхме към нас,той ме беше хванал за ръката,защото все още ме болеше главата и ми беше трудно да вървя. Никое момче до сега не се беше държало толкова мило с мен. Всички,които ми се пишеха за приятели биха ме зарязали,защото се движеха с мен само заради парите и тялото ми. Имах си само Мо,Саша и семейството си.

-Каква е причината толкова красиво момиче като теб да се разхожда толкова късно навън.-попита  ме прекъсвайки мислите ми.-Междодругото казвам се Дейвид Джеймс-представи се той.

-Приятно ми е да се запознаем аз съм Джесика Адамс,а причината не е толкова важна. След около 10мин. разговор вече бяхме на нашата улица.

-Искаш ли да се разходим край морският бряг?- Дейвид явно е разбрал,че живея близо до морето.
-Да,за мен ще е удоволствие и без това съм сама в нас.-приех аз поканата му.

-Какво ще кажеш да ти покажа едно място където ходя когато се чувствам сам-погледнах го и видях как кафявите му очи блестяха.

-Добре,да тръгваме-казах аз и тръгнахме с бавни крачки.

Докато вървяхме и се наслаждавахме на морето,на мен ми стана студено от морския бриз и потрепнах.

-Заповядай-каза Дейвид  докато ми подаваше якето. Щом се обърнах,за да му благодаря,забелязах перфектното му тяло и мусколистите му ръце покрити с мастило.

-Благодаря!-беше единственото,което можеш да кажа,защото бях очарована от добротата му. Докато размишлявах бяхме стигнали до един кораб,захвърлен на пясака.Милото момче,с което тази вечер живота ме срещна  легна на пясака и започна да гледа небето. Не ми оставаше друго освен и аз да легна. Щом погледнах небето вече бях омагьосана от красотата на звездите.

-Харесва ли ти тук?-попита ме той.

-Невероятно е!-казах аз,заслепена от гледката.

  След 10мин. бяхме пред нас. Поканих го да се качи с мен,за да му дам парите.

- Заповядай!Благодаря за прекрасната вечер,прекарах си страхотно.-благодарих му с усмивка.

-Няма защо ти си страхотна компания и за мен беше удоволствие-каза Дейв(Дейвид) прегръщайки ме. Аз отвърнах на прегръдката му и незнайно защо се почувствах на точното време и място. 

           *след една седмица*

Тази седмица мина бързо. Излизах с момичетаха,ходих на онези партита ,но неможех да си избия мислите за Дейв от главата си.

Утре започваме университета и трябваше да си взема нещо за първия учебен ден. Вече имах среща с Мо и Саша. След 30мин. трябваше да слизам. Облякох черната си блуза,един клин, обух черните си кецове и тръгнах. Когато слязох момичетата ме чакаха.

-Здравейте момичета-поздравих ги аз прегръщайки Мо.

-Здравей-казаха в един глас Мо и Саша.

-Хайде казвайте къде ще ходим стига сме се моткали ,знаете колко мразя да си върша работата в последния момент-явно днес  на Саша не и' е бе ден. След дълги спорове решихме да отидем до най-близкия мол.