3.Hello idiots!

257 9 0
                                    

-Здравейте идиоти!-връхлетях в стаята на брат ми и се хвърлих на леглото му.

-Идиотите ще гледат филм което значи,че ти отиваш до магазина и тогава може да гледаш с нас.-каза брат ми,а аз се засмях.

-Има достатъчно неща в кухнята. За какво ти е да ходя до магазина?

-Защото нямаме пуканки! Хайде,Хоран. Моля те!-аз въздъхнах и станах от леглото.

-Оф...кой филм ще гледате?

-Бързи и яростни! Няколко части!-каза и се усмихна до ушите.

-Значи ще взема повече пуканки!-усмихнах се и тръгнах да излизам от стаята.

-Аз ще дойда с теб!-каза Мат,а аз се обърнах към тях и се опитах да сдържа усмивката си.

-Защо?-попитахме в един глас с брат ми,а той въздъхна и се засмя.

-Е...защо не? Идвам за компания!-аз кимнах и излязохме от стаята на брат ми.

-До кой магазин ще отидем?

-Има един магазин който е близо до нас. Не искам да ни връхлетят папараци. Понякога толкова много мразя,че родителите ни са известни. Имам чувството,че когато изляза от нас нямам никакво лично пространство.-обясних,а той кимна.

-Ако това те успокоява...преди 2 години ме снимаха как правя секс с едно момиче. Качиха ни и написаха"сина на Зейн Малик беше забелязан да прави секс в тоалетната на известна дискотека."-каза,а аз започнах да се смея като напушена и легнах на леглото си от смях.

-Моля?-казах през смеха си,а той седеше и ме гледаше злобно.

-Да...да! Смей се!-каза,а аз се опитвах са спра.

-Извинявай! Трябва да намеря тази статия!

-Посмей!-предизвика ме,а аз само надигнах вежди.

-Добре..няма! Хайде да тръгваме.-казах и взех раницата си.

Аз и Мат слязохме на първият етаж и видяхме семейството ми да седи на дивана.

-Ние отиваме до магазина!-заявих и тръгнахме към голямата входна врата.

-Ако искате кажете на Егор да дойде с вас.-провика се тате,а аз въздъхнах.

-Няма нужда тате. Не сме толкова малки за да отидем до магазина който е на две крачки от нас.-казах,а той въздъхна и не ми каза нищо.

-Какво ти стана изведнъж?-попита ме Мат като излязохме от къщата ми.

-Нищо,просто понякога това всичко ми идва в повече. Не знам как родителите ни издържат толкова много време.-оплах му се.

My brother's best friendDove le storie prendono vita. Scoprilo ora