The Secret Admirer and Pursuer 🌹TaeKook🌹

💌20💌

Неусетно бяха изминали 5 години... Техьонг така и не пусна Чонгкук, а той вече се беше примирил с това, да е собственост на по-голямото момче. Тае вече не заключваше Кук, но така и не му позволи да излиза от къщата. 

Може би се питате, защо никой не е потърсил Чонгкук до сега. Истината е, че много хора го търсеха 3-4 години, но накрая просто се отказаха и си мислеха, че е мъртъв или просто е отишъл някъде. 

Двете момчета бяха започнали да разговарят повече и да прекарват повече време заедно, тъй като Куки беше решил, че щом вече животът му е такъв, поне да се възползва от него. Дори вече му е приятно с неговият хьонг.

Гл.Т:Неутрал

Кук: Добро утро, хьонг!

Тае: Добро утро, мъниче! Как спа?

Кук: Добре, а ти?

Тае: И аз. Какво ще искаш за закуска?

Кук: Палачинки.

Тае: Добре.

Техьонг започна да прави палачинките, а Чонгкук седна на един от столовете.

След около половин час палачинките бяха готови и двете момчета седнаха да закусват.

Тае: Какво ти се прави днес?

Кук: Няма значение...

Тае: Ако искаш да се поразходим някъде?

Кук: Ама ти... Нали ми беше забранил да излизам от къщата?

Тае: Сам - да, но сега ще си с мен.

Кук: Ми добре тогава.

След като се наядоха, двете момчета се качиха, за да се оправят. След като бяха готови те излязоха.

Тае: Къде ти се ходи?

Кук: Където решиш, няма значение.

Тае: Искаш ли сладолед?

Кук: Да!

По-голямото момче видя как очичките на по-малкия светнаха, когато го попита. Не знайно защо, но той изпитваше нужда да направи това момче щасливо.

Когато решиха, че не искат да се разхождат повече, се прибраха вкъщи.