Maybe You and I......or nah

Имам лошо предчувствие за това.

Глава 1

Беше тъмно. Добре де беше прекалено рано. Но не ми пречеше защото вече бях свикнала с това. Протегнах ръката си изпод меката завивка и изключих алармата на телефона. Беше 6:30. Да, добре знам какво си мислите. " Ето я и поредната романтична история в която се разказва за едно обикновенно момиче което мързелува и не му се ходи на училище, но след това среща едно момче, което преобръща живо..." Я чакайте малко. Та това не е моята история, че да ви разказвам тези глупости. Ето това е моята история:
Казвам се Мадисън Шийр. На 16 години от Лос Анджелис. Живея в хотел на име Hilton ...добре това е малко странно. Ам, майка ми притежава хотела, така че на практика е и мой. Баща ми почина преди година в самолетна катастрофа. Нямам братя и сестри. И така нататака.....бих започнала да ви се описвам, но всички знаем, че това е прекален скучно. Очи, нос коса, тяло.....все едно. Имам ги и всичките, това е най- важното. Не си мислете, че съм някоя разглезена кучка, която получава всичко на готово. Даже може да се окаже че е точно на обратното.
Майка ми замина на някаква бизнес реща и сега аз управлявам това огромно, наистина огромно нещо.
Добре стига с тези приказки, така докъде бяхме стигнали.
Протегнах ръката си и спрях ужасната алармата. Беше 6:30. ( май го споменах вече). Протегнах се и станах от леглото. Започнах с полу отворени - затворени очи да вървя към банята.
- Мамка му, защо винаги става така. - изругах след което се хванах за крака и започнах да подскачам на един крак. Бях като сляпа в тъмното и неусетно ( отново) се забих в шкафчето точно до банята. Трябва да взема да го разкарам това нещо от там.
Направих необходимите неща, които едно момиче прави в баня. Облякох вече приготвените си дрехи от вчера, а именно тъмно дънки, бяла блуза на която пишеше Music is my boyfriend ( не беше лъжа). Сложих кецове и излезнах. Часът беше точно 7:00. Точно на време. Грабнах картата за заключване/ отключване на вратата и я прокарах на предназначеното и място. Вратата автоматично се отвори. Излезнах от стята и отново плъзнах картата на друго такова нещо. Чу се гласа " Приятен ден". Усмихнах се и се запътих към кухнята. Добре вярно че обичах храната ( кой ли не я обича) ама определено не започвах със закуската още от 7:00 часа. Всяка сутрин, обед и вечер има шведска маса в хотела и познайте кой помага. Аз?!
- Добро утро Пол. - помахах на главния готвач.
- Здравей Мади. Точна както винаги.
Усмихнах му се. Поздравих и останалия персонал.
- Откъде да започна? - попитах.
- Ами като за начало нареди плодовете в големите купи, след това ще видим.
Кимнах. Отидох на специалната маса за плодове. Беше специална, защото плодовете надхвърляха 1000. Както и да е. Така сега ще ви обясня какви са тези "големи купи". Виждали ли сте тези големи шоколадови фонтани, нали. Ами същото е но етажите са дълбоки и там влиза храната. Та тази голяма купа беше на 7 етажа.
Започнах с нареждането. Отне ми около 20 минути.
- Добре сложи млякото в машината, и нареди чиниите.
- Добре.
Млякото в машината. Точно така. Ам, има и много малки деца в хотела които обожават зърнените закуски.....та сами се сещате.
След като приключих часа беше точно 7:54.
- След малко идват, така като гледам май всичко е готово. Мадисън свободна си.
- Добре. Тръгвам, имам работа. - казах, на излизане си взех една ябълка, която не беше предвидена за гостите ( тоест не беше от голямата купа).
Върнах се в стаята, леглото ми вече беше оправено, от прислужниците.
Взех книгата от нощното шкафче на име " Три метра над небето", захапах ябълката и зачетох.
******************
Спешният телефон звънна.
- Ало.
- ?????
- Да, аз съм, някакъв проблем ли има?
- ?????
- Идвам, веднага.
Затворих слушалката, метнах книгата на леглото. Беше човека който отговаря, за настаняването на хората. Изникнал някакъв проблем и ще трябва да го заместя. Фил и неговите проблеми.
Влезнах в асансьора, натиснах копчето за 1 етаж. ( аз бях на 15-ти).
- Хей, тук съм. - казах докато се приближавах към него леко тичайки.
- Съжелявам много ама наитина ми изникна нещо.
- Няма проблем. - добре де нямаше докато не видях пълното с посетители лоби. Та то нямаше място човек да мине.
- Лол Фил какво става тук?
- По това време наистина има много хора, както и да е, повечето имат резервирани стаи, така че ще се оправиш. До 1 час съм тук.
- Добре.
Преглътнах шумно и се настаних на мястото където се обслужваха гостите. А именно рецепцията.
- Добър ден, добре дошли в хотел Hilton. Имате ли резервация.
Пред мен имаше едно младо семейство с две малки деца,едното от които беше бебе и не спираше да плаче на рамото на баща си.
- Да, на име Хюзи Бен.
- Да, стаята ви е 205 на 8 етаж. - подадох им ключа.
- Благодаря.
- Приятно прекарване в хотел Hilton. - усмихнах се любезно.
Продължих със следващото семйство.
- Добър ден, добре дошли в хотел Hilton, с какво да ви помогна.
След малко се чу звънчето на вратата и след няколко секунди много смях. Едва чувах хората пред мен, от приглушения им смях.
- Хей, може ли малко по тихо? - извиках.
- Да извинете. - каза едно момче с светло -кафява коса и лешникови очи.
Съсредоточих се върху семейството докато не се чу падането и счупването на една от вазите.
- Какво стана сега. - попитах.
Едно момче с усмивка до ушите беше вдигнали ръка да покаже че е виновно.
- Съжелявам.
- Бихте ли седнали някъде.
- Разбира се.
Продължих със работата си.
- Заповядайте стаята ви е на 17 етаж.
**********************
- Добър ден и добре дошли в хотел Hilton, имате ли рецервация. - попитах без да мърдам погледа си от компютъра.
- Добър ден и на теб красавице. - каза докато мляскаше с дъвката. Беше със слънчеви очила и страхотни прави и бели зъби.
Повдигнах погледа си. Това беше нахалника, който не спираше да се смее след като влезна през вратата. ( онзи със кафявата коса и лешниковите очи)
Издишах и казах:
- Имате ли регистрация?
- Да.
- На име.
- Magcon.