Maybe You and I......or nah

Amnesia

Минаха седмица от заминаването ми с Magcon. Като цяло нищо за което всички ме предупреждават не се случи. Киан не говори с мен. Аманда не ми вдига не ми е писала. Все едно се изпари някъде.

- Следваща дестинация Бруклин!- каза Хайс и ме целуна.

А да...официално с Хайс станахме гаджета, но това не го броя като "вълнуващо" нещо, защото хайде да не се залъгваме всички знаехме, че двамата ще станем гаджета рано или късно. Да...отиваме към Бруклин.

Стигнахме хотела, Киан ме избута яко с рамо, но всички бяха много развълнувани и хич не забелязаха включително милото ми гадже. Намусих се, изпуфтях и продължих напред. Намерих Хайс и го хванах под ръка.

- В една стая ли сме?- попитах.

- Разбира се. Отивай да отключиш аз ще дойда с багажите.

Послушах го и взех картата-ключ. Влязох в асансьора където беше само Киан. Беше неудобно. 18 етажа в неудобна тишина...ауч.Той кръстосваше ръце, чешеше се зад връта, пуфтеше. Не издържах.

- Ще спреш ли с всички тези звуци.

Той се доближи още повече до мен и продължи да пуфти още повече. Проклетия такава. Имах  чувството че цяла вечност се движих в този асансьор. Даа... когато спря Киан пак ми удари едно рамо избутвайки ме от пътя...или вратата. Аз залитнах и пак се намусих.

- Джентълмен.- извиках и намерих стаята си.

Погледнах през прозореца...гледката беше уникална. Отнесох се по красивия град и не усетих как Хайс ме стряска от отзад.

- Изкара ми ангелите идиот такъв!- поставих ръка на устата си, дишайки тежно.

- Оправяй се след вечеря сме на един купон за рожденния ден на един приятел. Ще е грандиозно.

-Добре. Аз смятам да дребна половин час до вечеря.

- Няма да те безпокоя.- той ме целуна по бузата и излезе.

Аз махнах якето си и го закачих на закачалката. Дори нямах намерение да се преобличам в нощницата. От малка когато се движих в колат и става лошо, а какво остава за кола пална с 11 луди момчето и едно момиче. Дръпнах завесите и навих аларма за след половин час. Легнах и барзо се унесох.

***

Вечерях, но не много, защото все още ми бе зле на стомаха от пътуването. Веднага след това отидох обратно в стаята. Изправих косата си, облякох една рокля и токчета, които вървяха в комплект и се гримирах. Отне ми половин час. След това всички отидохме в един голям клуб и като цяло изгубих всички. Отидох на бара.

- Искам портокалов сок.

- Заааповядай- бармана ми постави чашата. Отпих и едвам я глътнах.

- Има алкохол.

- Хей малката детското парти е отсреща. Големите пият алкохол.

- Както и да е.- примирих се. Хайс изведнъж седна до мен.

- Бейб. Какво правиш.- каза той. Усещах, че бърза и е притеснен за нещо. Опитваше се да скрие чашата с ръката си.

- Ъм...тъкмо си поръчах за пиене. Това дето е зад теб.

- О...изивнявай не го видях. Ето...съжелявам.- каза той усмихна ми се, подаде ми чашата и пак отправи нанякъде. Отпих и отново едвам преглътнах.

Като цяло това е всичко което помня от вечерта. Дали прекалено много са пила незнам. Нооо...се събудих с главоболие, без спомени и бях гола. Буквално гола. Съответно и Хайс беше. Това не ме притеснваше понеже съм го правила и преди с бившото си гадже. Притесняваше ме факта, че абсолютно нищо не помнех.

Станах и се облякох. Можеше някой да е слязъл на закуска. Взех телефона и картата-ключ и излязох. Влязох в асансьора и изчаках вратите да се затворят. 1см им оставаше, когато някой си сложи раката посредата и вратата автоматично пак се отвори.

- Чудесно. Деня ми почва с главоболие и Киан. На къде по-перфектно.

- Забрави да споменеш амнезията. Знам, че си се събудила без спомени.
Предупредих те.- каза Киан, усмихна ми се и погледна телефона си.

Побиха ме тръпки. Ами ако те бяха прави?!Приказките на  Киан и Аманда започват да добиват смисъл. Не ми харесва.