Maybe You and I......or nah

Неочакваната среща

ГЛАВА 7

- Благодаря ти. Искарах си чудесно.
- Радвам. Се...утре имам свободен ден. Искаш ли да се разходим...ъм...смисъл...ъм...да ме разведеш.

- Хайс. На среща ли ме каниш?- усмихнах му се.

- Опитвах се. Е...ще излезеш ли на среща с мен?

- Да. Но през деня съм заета затова...намери хубав ресторант, направи резервация и ме вземи от стаята ми в 7РМ. - казах и натиснах бутона за 15 етаж. Момчето пред мен дори не забеляза как го правя и се изненада, когато вратите се затвориха. Само няколко секунди след като тръгнах нагоре се чу:

- ХАЙС СИ ИМА СРЕЩА. ХАЙС ЩЕ ХОДИ НА СРЕЩА. В КОИ ВЕК ЖИВЕЕМ. - май беше от другото момче със същите очи като на Хайс. Спомена, че са братя, но тогава много не ме интересуваше.

Свалих роклята и я хвърлих в коша за пране. Облякох една дълга тениска и взех книгата. Обичах да чета. Имах си цяла библиотека, чието място вече бе на привършване. Реших днес най-сетне да свърша проклетата книга, която не ме пуска.

Когато прочетох последния ред бе...5:08?! Как? КОГА. След час алармата ми щеше да звънне за работа. А щом заспа веднъж не може нищо да ме събуди. Облякох едни къди панталони и оправих малко косата ми, която старчеше на възможно всички посоки. Взех картата-ключ и тръгнах към кухнята. Не че нямах хладилник. Имах. Просто този в кухнята бе по-пълен от моя. Само веднъж ме хванаха да се промъквам и не свърши добре (не че си взех бележка от това). Минах покрай камерите във фоаето и покрай другите водещи към ресторанта. С моята карта-ключ, която отключваше букволно всички врати отключих кухнята и се намърдах в нея. Беше тъмно затова цъкнах лампата. Претършувах хладиълника и натрупах няколко неща на масата. Започнах сладко да си похапвам, но за секунда кръвта ми замръзна. Чуха се стъпки. Взех един голям чугунен тиган, згасих лампата и застанах до вратата. Някой влезе и точно когато цъкна лампата замахнах с тигана и го фраснах.

- Боже...извинявай. Уплаших се.

- Всички ли удряш с тиган, когато се уплашиш?

- Попринцип не. Но тъй като съм в кухня имам само чарпаци и тигани за уръжия.

- Има сатъри и ножове.

- Искам да се защитя. Не да заколя човек!

- Аз съм Киан между другото. Не можахме да се запознаем лично.

- Хейли. Как ти е главата?

- Ми малко със сътресение.

- Хапни и ще се оправиш.- усмихнах му се, станах и му подадох ръка и той да стане. Той отвори хладилника изкара още няколко неща и седна срещу мен. - Между другото какво правиш тук?

- Мога да те попитам същия въпрос.

- Ей. Хотела е мой. Мога да ходя където си поискам.

- Глупости.

- Добре де. Промъкнах се. Ти как успя без да те видят.

- Всяка нощ във всеки хотел идвам да ям и никога никой не е забелязвал, че липсвам. Мерси, че ми събутира редицата от хотели. 22 да сме по-точни.

- Мен ме хванаха веднъж. Не че ме сплашиха. Както виждаш съм тук. Как го правиш?

- Кое?!- засмя се момчето, но веднага спря. Явно пак го заболя тила.

- Как се промъкваш така незабелвжимо в толкова много хотели.

- Виждаш ли шахтата ето там.- той посочи орез прозорчеро на кухнята. - Свързана е със стаята ми и всяко едно помещение в тази сграта. Имам картографска памет.

- Това е уникално. Знаеш ли май трябва да приключваме.

- Защо?

- Защото е 5:58. Готвачите идват 6:00. - станах и прибрах храната. Поставих тигана обратно на закачалката му и избягах заедно с Киан по шахтите. Това момче е умно. Много умно.