Maybe You and I......or nah

Страхотно преживяване

Глава 6

Часът беше станал 02:45. Все още имах съмнения в това, дали да отида. Вярно Хайс иска да ми се извини, но точно там едва ли е подходящото място. Въздъхнах и се приближих към гардероба. Взех една рокля тъмно - синя рокля, заедно с малък зелен колан. Погледнах през прозореца. Колата им вече беше долу. Но не каква да е кола, а цяла лимузина. Взех една малка чаничка през рамо, която беше същия цвят като колана, и я натъпках с най - важните неща: телефон, картата за стаята, пари, лични карти.....
Качих се в асансьора. Стигнах до първия етаж. Слезнах и докато минавах по рецепцията Фил ми се усмихна.
- Охооо, Мадисън накъде така издокарана?
- Излизам.
- Да се пазиш. - провикна се, но нямах време да му отговоря, понеже вече бях навън. Там бяха Хайс....и всъщнист само него познавах.
- Ох, благодаря на Бога, че дойде.
- Не е кой знай какво.
- Да, но за мен е. Благодаря ти.
Усмихнах му се.
- Чакаме още няколко момчета и едно момиче.
- Добре.
- Нека да вкизаме.
Той ме подкани да вляза, след като ми отвори вратата и ми направи място да мина. Настаних се вътре. Честно казано досега не се бях возила в лимузина. Беше като автобус, но по луксозно.
- Искаш ли нещо за пиене.
- Само вода. Благодаря ти.
След малко влезнаха и другите. Бяха доста народ. Настаниха се всички. До мен се беше настанил Хайс и едно момиче, чието име не знаех.
- Така хора това е момичето за което ви говорех. - представи ме. - Мадисън. - допълни.
- Така Мадисън това са Киян, Джейси, Картър, Матю, Камерън, Наш, по - големия ми брат, Джак Джонсан, Джак Гилински, Тайлър и Махагани.
Махагани беше момичето до мен. С рижава, и много, много къдрава коса с диадема. Беше много красива.
- Съчувствам ти. Как издържаш с тях?! - попитах я като знаех, че увлечени от собствения си разговор нямаше да ме чуят.
- Свиква се. Понякога е наистина доста трудно да ги изтрайвам.

* след 30 минути път *

- Стигнахме.
Вратата се отвори. Чу се вика на много момичета. Половината бяха вече на вън. Само ние с Хайс останахме. Той ме хвана за ръката.
- Сега, само не забравяй да дишаш и всичко ще се оправи. Остави нещата в мои ръце.
- Добре.
Излезнахме от колата. Той все още държеше ръката ми. Почувствах се специялна. Някои хора гледаха и снимаха, други говореха нещо по между си. " Колко ли псувни отнесох днеска, знаех че не е добра идея, но как може да се откажи на този чар". Погледнах Хайс и той ме погледна. Стисна леко ръката ми в знак да се успокоя. Влезнахме в една зала. Там ни посрешнаха. Беше изумително. Но не огромните полилеи, не изяшните цветя и огромните, страхотни мебели. С тези неща вече бях свикнала. Впечатли ме колко много са постигнали тези хора с няколко секунди видео. Въздъхнах утешително. Погледнах към Хайс.
- Свърши ли?!
- Не, това е само началото.
- Вече си свикнал, нали?
Той само кимна. Тръгнахме към един коридор. Пред нас имаше огромна завеса. Раздадоха на всички микрофони, но аз отказах да взема.
- Сега си поеми дълбоко въздух. И гледай да не припаднеш.
- Чакай, какв.....
Завесата се вдигна. Крясъцете ме углошиха. Бяхме на сцена. Пред нас имаше хиляди момичета. Всички крещяха, плачеха, снимаха, бяха полудели. Картът заговори първи.
- Добре дошли. Как сте?
Отвърнаха му с крясъци.

Мина поне един час на сцената. Какво ли не правеха. Пяха, танцуваха, приказваха. Най накрая щяхме да тръгваме. Хайс отново ме хвана за ръката пред всички момичета и приближи микрофона до устата си.
- Така искам да ви представя Мадисън, в последно време тя изяде много псувни и много ужасни коментари, заради мен. Бях снимал един vine с нея, за когото тя нямаше и представа. Така че, моля спрете омразата, вие дори не я познавате. Аз нямах много време да я опозная, но знам че е страхотен човек. Благодаря ви. - след като изказа речта си излезнахме.
- Благодаря ти. - прошепнах докато вървяхме към лимузината.