Maybe You and I......or nah

Искам да избягам от тук

Глава 4

Излезнах от банята исуших се и си облякох една широка тениска и тесни джинси. Погледнах към часа - 4:30. Половин час. Доста се чудих дали да ходя. Но нямах желание да проявявам слабост, аз не съм жалка личност.
Взех си телефона. Започнах да мисля, за днеска и за нещото, което бе направил Хайс. Сега се сетих, че беше извикал нещо преди да ме целуне. Май беше казал нещо за Vine?! Намерих приложението в интернет. Изтеглих го, за да видя какво представлява. Направих си и регистрация. Имаше само клипета, които не бяха повече от 10 секунди. Написах в търсачката името Хайс Гриер. Излезнаха доста профили с едно и също момче. Отворих официалния му. Най - отгоре имаше клипче, на което пишеше под него. For Vine. Започнах да го гледам. Не можех да повярвам. Там бях аз и Хайс. Точно тоггава когато ме целуна. Разбира се беше отрязал частта с шамара. Имаше няколко мишиона гледания. Започнах да разглеждам коментарите.
" Каква е тая"
" Коя е тая курва"
" Ще я убия, може ли да целува такива жаби, като нея"
" Ужас, сигурно пак са го предизвикали за нещо, горкичкият"
" Оффф, ясно е, че е предизвикан ама поне не намери ли по хубава"
" ОМГ, ще повърна"
Тези коментари бяха толкова ужасни. Идваше ми да потъна в дън земя. Защо обиждат без да ме познават лично? Толкова е грубо. Какво толкова съм направила, дори не го исках. Разбира се, имаше и хубави коментари:
" О, колко са сладки"
" О, слдури, дано да тръгнат"
И бяха горе долу само това. Служебния телефон до мен извъня. Вдигнах.
- Ало. - прошепнах. Едва се въздържах да не се разплача.
- Мадисън, трябваше да си тук преди 15 минути. Идваш ли?
- Да, извинявай. До 5 минути съм долу.
*********************************
Беше точно 7 и залата за вечеря започна да се пълни. За има - няма 5-10 минути, половината маси бяха заети. Аз стоях отново на бара. След малко влезнаха и момчетата. Гледах да не ги наблюдавам много. Само като видех синеокия ми идваше да се разрева и да избягам. Кога ще се разкарат от този хотел? помислих си. Взеха чиниите си и започнаха да хи отрупват. След като ги сложиха на масата се приближиха към мен. Раздадох им газирани напитки. Последен бе Хайс. Той се огледа наоколо и след като се увери, че другите не са наоколо заговори:
- Мадисън....исках да ти се извиня за това от по рано.
- Ти си най големия идиот който съм срещала. Как можеш да качиш нещо, за което аз дори не знам. Ти видя ли коментарите от долу. Видя ли за какво ме мислят хората сега. Махай се. Не искам да те виждам. - след думите ми вече всички ни гледаха.
- Мадис.....
- Махай се...- изкрещях му в лицето.
- Ще ме чуеш ли за секунда. - започна и той да крещи.
Ядосах се. Погледнах към отеорената фантата която държах в ръцете си и му я изляз отгоре.
- Казах ти да ме оставиш. - отново казах и излезнах от залата. Качих се отново в стаята си, хвърлих се на леглото, завих се през глава и заплаках. Никога не се бях излагала толкова много.
* Гледна точка на Хайс*

Целия бях във фанта, а момчетата не спирха да се смеят. Ядосах се. Върнах се на масата. Всички ме побутваха и отново започнаха да се смеят.
- Бихте ли престанали, защото това стана заради вас.
- Брат ми, имаш сериозен проблем с момичетата, честно. - каза Наш.
- Я да млъкваш. - замерих го с едно от пилешките крилца, които бяха наредени в чинията ми.