Maybe You and I......or nah

Kian Lawley The Saver

Седях на масата и гледах в малко напълнената чиния. Започвах сериозно да се притеснявам за това което Киан ми каза. Хайс не ме пита дали съм добре или нещо от сорта. Беше зает да се смее с другите.

Няколко дни бяхме в Бруклин. Нямаше повече копони. За 2 сесмижи.

Бяхме в Далас. Съгласих се да отида на купона първия ден, за да овъжа момчетата. Пак се събудих без спомени...и гола. Втората нощ пак отидох. Повтори се, а Киан не спря да ми повтаря, че съм тъпа и тн.
***

Станах и дръпнах Киан. Хайс не се усети, че липсвам.

- Какво правят, за да ми докарат амнезия?- попитах го.

- Защо да ти помагам?- каза той, извивайки поглед.

- Защото ми втръсна от копони.

- Можеш да зарежеш Хайс и да се прибереш в ЛА.

- Знаеш, че няма да стане лесно.- започнах да се изнервям.

- Добре. Преструвай се че пиеш напитката си и изливай малко докато никого не гледа.- каза той разтревожено.

- Благодаря ти.

Седнах обратно на мястото си до Хайс. Продължих да ям.

Вечерта се оправих, но Хайс забеляза, че съм разконцентрирана. Изпусках молива, лепнах без да искам червило на зъба си. Такива работи.

- Добре ли си?

- Да...ъм...малко съм изморена. Нали цял ден сме навън. Знаеш.

- Добреее...хайде.- той преплете пръстите си в моите.

Бързо стигнахме. През цялото време си играех с ластичката, която обикновенно стоеше на китката ми. Киан постоянно ми мяркаше погледи.

Поръчах си мартини. Направих каквото Киан ме посъветва. Издържах до напускането на клуба. Държах се както всички други (хилих се от нищо, залитах и пеех). Личеше си, че Киан е трезвен. Най-много една бира да бе изпил.

- Е какво ще правим?- казах когато с Хайс влязохме в стаята.

- Това което правихме вчера и онзиден. И по-онзи ден.- той докосна ръката ми.

- Не Хайс.

- Как не?! ООо...разбирам. Искаш игрички да си играем. Ми аз и на игрички мога да си играя. - хвана ме грубо.

- НЕ!- извиках.

Опитах се да се отърва ит здравата му хватка. Той не ме пусна. Разкрещях се. Някой почука ама сериозно на вратата.

- Киан!- видях от доло черните му Supra.

Блъснах поставката за ключ-карти и бутнах падналата под вратата. Киан отключи и постави карата там дето трябва.

- Хайс пусни я.- каза с най-нормален тон Киан.

- Киан. Я тихо там.

- Окей!- Киан каза спокойно и както си стоеше изведнъж заби един на Хайс.

Съответно "моето момче" падна назад, а аз като стрела се изтрелях зад Киан.

- Хайде.- каза той. Аз силно и шумно хлипах и плачех. Може би ниагара изтече от очите ми.

Киан знаеше, че Хайс ще дойде да ме потърси при всички от Magcon, затова излезе с идеята да ми вземе моя собствена стая за по-безопастно. Чувах и по коридорите как Хайс вдига шумотевица. Чувах как всяка едн астая се отваря бавно стигайки до моята.