Глава 5

355 27 4
                                    

Държеше врата ми с едната си ръка и едната ми китка с другата. Тялото му беше плътно в моето. 

- Защо поиска да се качиш на мотора? - изсъска.

Лицето му беше на милиметри от моето. Докато той ме гледаше злобно в очите, аз гледах в неговите уплашена. Не успях да кажа абсолютно нищо. Просто го гледах в очите уплашено. Сърцето ми биеше силно и съм убедена, че той го усещаше, но не го интересуваше. 

Отдръпна както себе си, така и погледа си рязко от мен. Аз се отпуснах на стената, дишайки тежко. Продължих да го гледам, а той остави торбата на леглото. Убедена бях, че имаше пари там.

- Искам да се прибера. - едва изрекох тези думи.

Той ме погледна така, сякаш съм най-тъпия човек. 

- Няма шанс. Нито аз, нито ти можем да се върнем. Сама си си виновна. Да не се беше забърквала.

- А ти защо ми позволи да се кача?

- Защото можеш да ми бъдеш от помощ/

Толкова съм тъпа.

Сведох бавно поглед и седнах на дивана, който беше почти пред мен. Отпуснах се назад и затворих очи, оставяйки сълзите ми да потекат. Не ме интересуваше дали Бруклин щеше да ме види така. Не можех да сдържа всичко това. 

Плаках тихо, докато той стоеше на леглото.

- На теб не са ти видели лицето.. Видяха само моето. - шептях тихо.

- Не се ли сещаш, че ще те хванат и ще те разпитват?! - развика ми се.

- А ти знаеш ли, че все още си непълнолетен и няма да те вкарат в шибания затвор?! - станах от дивана и го погледнах ядосано със сълзи по лицето си. 

Той продължаваше да ме гледа злобно. Не колкото преди малко, но все пак злобно. Приближи се бавно до мен. Отново беше толкова близо, че можех да усетя топлия му дъх. 

- Няма да се предам просто така. 

- Ти не, аз да. - отговорих му, този път по-смело и се отдръпнах бързо от него. 

Тръгнах към вратата, но той хвана здраво китката ми и ме дръпна към него.

- Никъде няма да ходиш. Сама се забърка в това, не съм ти аз виновен, окей? Не мога да те пусна. Няма как да знам дали няма да ме издадеш. 

- Нямам причина да го правя. По-скоро ще забравя, че съществуваш. - опитах да издърпам ръката си, но неуспешно. - Пусни ме, шибано копеле!

The Beckham BoyWhere stories live. Discover now