Глава 2

405 26 0
                                    

Тя ми се усмихна.

-Приготви се с нещо официално. Отиваме на вечеря при Виктория и семейството ѝ.

-Но, аз не знам дали имам нещо официално.

-Бях ти купила една рокля за завършването ти в 7-ми клас, но ти отказа да я носиш. "Не обичам рокли, толкова ми е прилепнала, много е къса..." - изимитира ме, засмивайки се. - Единствено ти хареса, че е черна и няма никакви украшения или нещо по нея.

-Ооо, да. - засмях се. - И все още това е единственото, което ми харесва от нея.

-Но, в момента имаш само това.

Усмихнах се леко и се качих в стаята си. Не бях прибирала роклята в гардероба, така че е някъде в куфара. Започнах да изваждам неща и дрехи, докато не попаднах на роклята. Издишах тежко и се намръщих, събличайки си дрехите, които бяха на мен. Облякох роклята и се огледах в огледалото. О, тя беше наистина прилепнала. И ми беше доста над коленете. Перфектно. 

Изръмжах недоволно и си извадих черните Vans. Обух ги и слязох. Майка ми ме погледна и се усмихна широко, но когато погледна към краката ми усмивката ѝ рязко се превърна в поглед "ти сериозно ли?".

Погледнах я объркано, а тя се качи в стаята ми. Качих се след нея. 

-Бях ти купила и обувки за тази рокля.

-Ама мамооо... - измрънках преди тя да ме прекъсне.

-Шт. - отряза ме и извади черните токове.

Не бяха от онези по 10 см., но мразя всякакви токове.

Извъртях очи и ги обух. 

-Доволна? - погледнах я ядосано.

Тя се усмихна широко. И това я правеше щастлива? Облякла съм се кат курва а тя се радва, окей.

Аз ѝ се усмихнах нагло и слязох. Роклята си подхождаше с коженото ми яке така че го облякох. 

-Не го обличай сега. Те ще ни вземат.

-Нищо, ще си остана с него, не ми е много топло. - погледнах я и седнах на дивана, пускайки си телевизора.

Пуснах си Cartoon Network. Даваха Гъмбол. Любимото ми. Изгледах епизод и половина, докато на вратата не се позвъня. Изключих телевизора и станах. Качих се до стаята си и си взех телефона, прибирайки го в джоба на якето си, след което слязох отново.

Видях че мама и Виктория ме чакаха пред вратата. Определено не беше лесно да сляза бързо по стълбите на тези токове. 

The Beckham BoyWhere stories live. Discover now