Глава 3

329 27 0
                                    

Отворих рязко очи, стряскайки се от звъненето до мен. Станах също рязко, удряйки Брук по главата с лакътя си без да искам. Това беше будилника. Беше 6:30 сутринта. Усетих как Брук се изправи рязко, държейки се там, където го бях ударила. Обърнах се към него.

-Извинявай. Стреснах се. 

-Няма проблем. - каза ми сънено, продължавайки да си държи главата. 

Отместих поглед, когато Виктория почука на вратата и я притвори, поглеждайки ни изненадано, но едновременно и леко стреснато. 

С Брук станахме и когато тя видя, че и двамата сме облечени си отдъхна. 

-Трис, забравих да ти кажа, че днес си на училище. Извинявай. Ще ти дам една от ризите и вратовръзките на Брук, като за униформа. Днес ще ида до директорката и ще поръчам. 

-Добре, няма проблем. 

-Ще бъдеш в училището, където е Бруклин.

Тогава малко се успокоих, че няма да съм сама.

Виктория влезе и ми остави дрехи, след което излезе, затваряйки вратата след себе си. Аз взех дрехите от леглото и влязох в банята преди Брук. Взех си бърз душ и си изсуших тялото и косата, обличайки дрехите, които Виктория ми беше приготвила. Измих си и зъбите и излязох от банята.

Брук ме чакаше, седнал на леглото и влезе веднага след мен. Отидох в моята стая и си извадих гримовете, заставайки пред огледалото. Сложих си спирала, очна линия и гланц и си оправих косата. 

Извадих си черните Vans и ги обух, поглеждайки се за последно цялата в огледалото и слязох долу. На масата имаше купа с плодове. Взех си ябълка и започнах да ям, виждайки как Брук слиза по стълбите. Беше с раницата си на раменете. 

-Аз ще тръгна сега. Искам да повървя пеш. - каза на мен и Виктория.

-Окей. - отговорих му.

Виктория отиде до него и му целуна челото казвайки му чао. Аз си доядох ябълката и с Дейвид излязохме. Той ме закара. 

Слязох от джипа и тръгнах към входа на училището. Всички бяха по групички. Аз застанах на средата на коридора и се чудих какво да правя, докато жена не ме извика. Отидохме в кабинета ѝ.

-Здравей, ти сигурно си Беатрис, госпожа Бекъм ми каза за теб. - усмихна ми се тя, сядайки на стола си срещу бюрото. - Аз съм госпожа Смит, директорката на училището. 

The Beckham BoyWhere stories live. Discover now