Излязох от стаята му без да казвам нищо и чух как някой ме вика от долу.
-Трис. - викаше Дейвид.
Слязох и отидох при него.
-Да? - погледнах го.
-Майка ти се обади и каза, че ще се забави. Ще се наложи да останеш две седмици тук.
Отвътре всичко в мен крещеше и ревеше, но пред Дейвид се направих, че нямам проблем.
-Добре. - усмихнах му се, опитвайки да прикрия фалшивото в усмивката и се качих отново нагоре.
Качвайки се по стълбите, забелязах как Бруклин стои пред вратата си с едновременно доволна и злобна усмивка. Аз го изгледах с ярост в очите си и го подминах, влизайки си в стаята. Ако баща му не беше долу определено щях да го ударя.
Стоях си няколко часа в стаята, докато някой не почука на вратата ми. Отворих, а там стоеше Круз.
-Трис, искаш ли да дойдеш при нас? Събрали сме се да гледаме филми. - гледаше ме мило.
Не ми се слизаше много. Не и щом Бруклин е там. Но явно Круз искаше да ида, затова приех. Казах му да слезе и си обух шорти и дълга широка тениска. Вързах си и косата на небрежен кок и слязох.
Седнах на мекия килим до Круз, а той седна на скута ми. Аз го гушнах и погледнах към телевизора. По едно време погледнах към Бруклин, който дори не гледаше филма а си пишеше с някой на телефона.
Към края на филма, Круз се обади че му се спи. Погледнах го, а той едва държеше очите си отворени. Вдигнах го и го качих в стаята му и му извадих пижама. Оставих го да се преоблече и да си измие зъбите. Когато беше готов ме викна и го завих, прочитайки му някакъв детски разказ. Когато заспа го целунах по челото и изгасих лампата, излизайки.
Чух от горе, че са си пуснали още един филм, но не се върнах, а направо отидох в стаята си. Когато влязох видях Брук да седи на леглото ми. Аз го изгледах със злобен поглед, а той просто се ухили тъпо.
Направих се, че не е там и си извадих лаптопа. Никой от нас двамата не казваше нищо. Изведнъж чух вибрация от телефона ми. Взех го от масичката до леглото и го отворих. Беше от Ели. Усмихнах се, но когато го прочетох усмивката рязко слезе от лицето ми и вместо нея започнаха да текат сълзи.
Отговорих на съобщението, което казваше, че Ели е загинала от катастрофа, а това са родителите ѝ. Не исках да вярвам на това. Пуснах косата си и си закрих лицето с нея, за да не ме види Бруклин как плача. Точно той не исках да ме гледа така. Изтичах в банята преди да започна на хлипам.
