Don't Cut.

Chapter Four - "Whore".

- Откъде знаеш, че парфюма не е мой? -попитах, опитвайки се да скрия пребледнялото си изражение. Констанс, братовчедка ми, която смятах за пълен и безразервен идол преди години, бе разбрала, че бях близо до представител на мъжкият вид. Какво повече можех да искам?

Момичето се изсмя искрено, а искрицата в сините й очи ме накара да сбърча вежди. Обърна черната си шапка в стил "Grunge" и се излегна на леглото, разпервайки ръце. Засмях се, станах от леглото и взех една от цигарите в джоба на дънковото си яке.  Запалих цигарата, потърках ръце, след което вдишах дълбоко от дима, а жадният поглед на Констанс ме накара да се усмихна дяволито. Може би не бях чак такъв дявол. Подадох й една от късите Marlboro, след което и запалката. Русокосата се усмихна, взе цигарата умело в ръцете си, запали я и вдиша от никотинът. Затвори очи и блажено въздъхна, изкарвайки цигарен дим от устата си.

- Това чувство ми липсваше, по дяволите. - простена тя, след което се засмя и заподскача на леглото ми. - Сега кажи; как е името му? 

Усетих как червенина избива в бузите ми, а единственият звук, който можех да изкарам от устата си беше звучно преглътване. Цигарата пушеше в ръката ми, димът бе заслепяващ и честно казано леко очарователен, но нещо вътре в душата ми подсказа, че трябва да изтръскам цигарата, преди да е станала на пепел и да опожаря цялата околност. 

- Има ли значение? - отвърнах, след което изтръсках цигарата в стъкленият пепелник, опитвайки се да игнорирам хилядите мисли и въпроси в главата си. 

- Значи той е истински? Знаех си. Не можеш да лъжеш, Ви. - засмя се, след което вдиша за пореден път от цигарата си и я изтръска в пепелника ми. Погледна ме игриво, нещо в очите й ми подсказваше, че знаеше повече отколкото предполагах. - Както и да е. Можеш да ми разкажеш и по пътя.

Сбърчих вежди, поех от цигарата си и седнах на леглото, до нея. 

- Какво искаш да кажеш? За какъв път говориш? - засмях се тихо, след което загасих цигарата в пепелника и станах от леглото, приближавайки се до прозореца вдясно от леглото ми. Отворих го, а студеният въздух нахлу в стаята ми, отмивайки всичкият създаден преди малко пушек. 

- Мислиш, че дойдох до Лондон без причина? - засмя се тя, след което цигарата й намери мястото си до моята. Скръстих ръце, но болката от белезите ми ме накара да си спомня за всичко случило се преди малко, заради което просто седнах до нея на леглото и кимнах с глава. - Оо, моя Вайълет.. Моя прескъпа, наивна, глупава Вайълет.. Не се ли научи, че аз никога, ама никога, не идвам на гости без причина?