Don't Cut.

Chapter Eighteen - The Party.

На сутринта се събудих от силен шум. Бавно отворих очите си и разбрах, че лежа върху полу-голият Хари, който спеше като къпано бебе.

Прехапах долната си устна и бавно се изправих, след което облякох бялата риза на зеленоочкото, която той понякога носеше по време на лекции, след което се запътих към входната врата, за да отворя на нетърпеливият човек.

Когато видях русата коса и сините очи, които така ненавиждах, бързо се осъзнах и затворих вратата. Без да чака много, Люк влезе в стаята, като за ръка дърпаше някакво момче, което не познавах.

- Какво правиш по дяволите? - простенах към него и потърках очи. Чувствах умората в тялото си, а факта, че не бях събрала достатъчно енергия, за да реагирам нормално, бе повече от ясен, че звуците от предната нощ, които с Хари издавахме не бяха от мръсни сънища на всеки един от нас.

- С Майкъл - Люк посочи към момчето вдясно от себе си, което държеше за ръка - решихме да дойдем и да ви поканим лично на партито си по случай отърваването от кучката Абигейл.

- Правите парти, защото Абигейл е умряла? - вдигнах вежда и скръстих ръце, облягайки се на студената стена.

- Да. - отговори простичко Люк, след което погледна към Майкъл и се усмихна насреща му. Нещо в сините му очи проблесна по онзи начин.. Както когато Хари ме гледаше. - Е, ще дойдете ли или трябва да събудя този поспаланко и да разговарям лично с него?

Погледнах към спящото момче, което въпреки шума не се събуждаше, след което към краката си и се замислих.

Една вечер навън не би навредила, нали така?

- Ще дойдем. - отвърнах рязко, след което се усмихнах при вида на доволното изражение на момчетата пред мен. - Къде ще се състои партито и кога ще е?

- Тази вечер, в осем. - Майкъл проговори за първи път. - В къщата на Калъм Хууд. Хари знае къде живее Кал. Ще си прекараме страхотно.

- Облечи нещо секси и прилепнало. Ще има доста момчета на твоите години, които търсят нещо за една вечер. Ако искаш да се позабавляваш наистина, просто ме послушай. - допълни Люк и щракна с пръсти, така сякаш в главата му бе изникнал отдавна забравен спомен. - Между другото, Джейн се оплака, че вчера е чула звуци от стаята ви. Нещо е било строшено, чували са се крясъци, след което твоят писък. Какво е станало?