Don't Cut.

Chapter Five - "University".

Когато се събудих, бях затворена в килия в местното управление.

Първоначално не можех да разбера защо съм тук, но тогава погледнах към ръцете си и забелязах няколко драскотини. Тогава в ума ми проблеснаха спомените от всичко;

Бях отишла на онова парти и бях пребила Аарън. 

Просто прекрасно!

Носталгични мисли започнаха да завладяват главата ми, а единственото, за което можех да мисля беше за окървавеното лице на Аарън, който бе спрял да диша под малкото ми тяло. Ами ако беше мъртъв? Ами ако го бях убила? Докога щях да остана в затвора? 

- Вайълет Тачър? - чух мъжки глас в далечината. Обърнах се, но единственото което видях, бе сянката на широкоплещест висок мъж, който отключваше вратата на килията ми и ми показваше да го последвам. - Свободна си. Платиха гаранцията ти.

Сбърчих вежди объркано, след което го последвах, докато не стигнахме чакалнята. На най-левият стол седеше Хари, красивото му лице бе покрито от някаква черна качулка, носеше суитчър. Играеше на някаква глупава игра на телефона си. 

- Това момче плати гаранцията ти. Каза, че искал да те види, колкото се можело по-бързо. Били сте загазили. - полицаят каза бързо, преди да изчезне от полезрението ми. Преди да изчезне обаче, ми остави дънковото яке и телефона. 

Приближих се до Хари, привличайки вниманието му. Имаше огромни торбички под очите, изглеждаше наистина изморен. За секунда изглеждах по-висока от него, докато той не се изправи и не показа височината си пред мен. Кимна ми към вратата, след което ме задърпа след себе си, докато не стигнахме до черно Ауди. Влязох на мястото до шофьорското и зачаках той да се присъедини.

Потърках слепоочия и включих телефона си. Видях, че имах двадесет пропуснати повиквания и осем есемеса от Констанс, но не можех да функционирам правилно, заради което реших, че е по-правилно да го изключа. Прибрах го обратно в джоба на якето си, след което затворих очи и се облегнах на удобната седалка.

- Знаеш какво направи вчера, нали? - дрезгавият му глас ме изкара от трансът ми, карайки ме да потреперя. Не отворих очи, но за сметка на това, продължих да го слушам. Него и красивият му дълбок глас. - Вайълет, момчето е в болница със счупен нос и множество рани върху лицето си! Има телесна повреда в първа степен, за което трябва да си благодарна на полицаите. Ако не бяха те, Аарън щеше да е мъртъв! - спря за секунда и си пое дъх. Удари по волана на колата, карайки ме да подскоча. - Какво си мислеше? Че да го пребиеш ще свърши работа? Такива хора ще продължават да съществуват с или без твоята намеса! Честно казано, радвам се, че бях там! Ако не бях извикал полиция, нямаше да спреш!