Don't Cut.

Chapter Thirteen - "I was drunk".

Отворих зачервените си очи. Лежах в леглото си, в общежитието в Кебъл. Не си спомням как се бях прибрала, но голямата смучка на врата ми, която пареше с всяко следващо докосване ми забраняваше да забравя какво по дяволите се беше случило между мен и Стайлс. Когато се обърнах, в леглото ми имаше огромна празнина. Хари го нямаше. Хм, къде ли беше отишъл?

Нима бе останал в клуба до сутринта?

Добре. Не ми пукаше.

Станах от леглото, отидох в банята и направих сутрешните си процедури, като по време на баня се опитах да не намокрям смучките върху врата си. Мразех Хари заради това, което бе направил и ми бе казал, мразех го заради всичко. 

Когато най-накрая приключих с банята и косата си, облякох някакви нормални дрехи, които извадих от куфара. Щом се погледнех в огледалото, виждах онова разплакано момиче, което се молеше за помощ. Мразех се заради тези си слабости.

Измина месец от смъртта на Констанс, като се видях с леля и чичо само на погребението в Лондон. Хари ме придружи до там, стана ми нещо като бодигард. Беше навсякъде с мен, влизаше във всичките ми часове в Кембридж и преценяваше с кого мога да разговарям. Заради това, вчера реших да му избягам и отидох в клуба в края на улицата. Не беше далеч от вкъщи, но факта, че не си спомням как съм се прибрала, искрено ме притесняваше.

Взех тетрадките и докладите си от дървената масичка до леглото на Хари, след което излязох от общежитието, заключвайки вратата. Докато вървях към университета, всички погледи бяха приковани върху мен. Станах известна като братовчедката на момичето, което бе убито преди месец. Всички ме съжаляваха, носеха букети и бонбони пред вратата ми, опитваха се да разговарят с мен, но аз ги отблъсквах, като се стараех да не си спомням за горката моя братовчедка, която толкова обичах. 

Влязох в Кембриджският университет. Мястото беше огромно. В началото приличаше на Кебъл, но колкото по-нагоре се качвах, ставаше все по-модерно. Запътих се към кабинета по психология; първите три часа от деня ми трябваше да прекарам слушайки за изразяването на емоциите на хората чрез изражения, как да контролираме гнева си и да предотвратим злополуки, тоест, как да не убием този който мразим. Часовете помагаха освен на мен и на скритите ми умисли, и на други хора. И това ме радваше.. Наистина.