Когато охраната на Кембридж ни извика право в главната зала на университета, едно ми се изясни;
От почти месец нямаше нов канцлер.
Заради което, реших да не се притеснявам. Отлично знаех, че никой не бе разбрал за побоят срещу момчето, чието име така и не разбрала, защото имаше твърде много доказателства и срещу него, и срещу нас. Ако някой от присъстващите посмееше да се раздрънка, щеше да затъне в калта заедно с нас. Бяхме заедно в това.
Докато вървях към университета, напълно игнорирах Хари, който бе решил да се върне в Кебъл заедно с мен още преди началото на лекцията по психология. Знаех, че само губя материал и това нямаше да се отрази добре на крайната ми оценка, но на кой му пукаше? Кембридж, Кебъл и изобщо цялата тази работа с университетите и общежитията беше едно прикритие, което да ме скрие от полицията, от родителите на Аарън и избощо от съд. Не се стараех буквално за оценките си..
Когато пристигнахме пред главната зала в Кембридж, усетих как нещо се свива на топка в стомаха ми. Имаше хиляди студенти, които седяха на малки дървени столове и гледаха към висока чернокоса жена в средата на залата, която говореше толкова строго, че чак се стреснах, че сме закъсняли.
Без много оправдания, с Хари седнахме на най-предният ред и започнахме да слушаме думите на непознатата.
- Искам всеки един от вас да знае, че в Кембридж и колежите около това свещено място, няма да се толерира никаква форма на насилие. Тези от вас, които сметнат за необходимо да се саморазправят физически със свои познати, приятели, близки или каквито и да са тези хора за вас, нека го правят извън границите на университета и заобикалящите го колежи. При нарушаването на тези правила, нарушителите ще получават ужасяващи санкции. - жената погледна към мен, след което се подсмихна самодоволно и слезе от платформата, започвайки да обикаля около мен и Хари. - Няма да позволя на колежани със средностатистичеки статут, който едва поддържат, да съсипват репутацията на университета ми, особено, след като вече един такъв инцидент, мога да кажа два, я свалиха драстично, като околните казват, че в Кембридж върллували изнасилвачи и убийци. Но, уверявам ви, мили мои колеги, в Кембридж и наобикалящите го колежи, сте в пълна и безвъзвратна безопасност. И аз ще се грижа за това докато съм на пост.
KAMU SEDANG MEMBACA
Don't Cut.
Fiksi Penggemar*ПОДЛЕЖИ НА РЕДАКЦИЯ* Вайълет Тачър беше едно нормално седемнадесет-годишно момиче с прекрасни родители, съвсем малко недостатъци и нужда от внимание. Момичето бе отраснало с двамата си родители, като и двамата се грижеха за нея, като с писано яйце...
