Здравей, гадже трябва ли ти?

Глава 1

Нощта бе обгърната от тишината, изпращайки мрак из града. Рядко минаващите хора, се втурваха по къщите си, а необозданите младежи се разхождаха из града, плашейки покойните му жители. Пълната луна блестеше гордо в небето, осветявайки върховете на дърветата и покривите на къщите с нежна, бледа светлина. Светлините от прозорците отдавна бяха угаснали, а хората, удобно улегнали се в леглата си, вече сънуваха петия си сън.

Техьонг, облегнал се на разтегателния диван в малкия си апартамент, зяпаше нещо в телефона си. Снимките се сменяха една след друга: на екрана проблясваха снимки на хора, храна, крака, животни, осветявайки лицето на младежа.
Ким се прозя и погледна колко е часа. Часовникът показваше точно един и половина сутринта, а на него даже не му се мислеше за сън. Връщайки се към емисията си в Instagram, Ким щеше да остане там още няколко часа, но телефона в ръката му завибрира.
Техьонг се зачуди. Кой можеше да му пише толкова късно? Пак Джимин.
Разбира се. И какво му трябва на този хамстер в почти два през нощта?

ЧимЧим: Те, виж какво приложение намерих. «линк»

             ТеТе: Толкова ли ти е скучно? Два часа през нощта е.                       

ЧимЧим: И без това не спиш.

ТеТе:  Какво приложение?

ЧимЧим: Анонимен чат.

ТеТе:....

ЧимЧим: Хайде де. Така или иначе нищо не правиш. Позабавлявай се малко. С това учене, не виждаш нищо по далеч от учебниците.

ТеТе: Няма да ме оставиш
на мира, нали?

ЧимЧим: Точно така.

ТеТе:  Нещо ме хвана шубе.

ЧимЧим: Няма страшно, това е просто анонимен чат. Той или тя никога няма да разбере кой си, ако ти не пожелаеш.

ТеТе: Съсигурност няма да пожелая.

ЧимЧим: Ще видим.

ТеТе: В какво ме забъркваш, Пак
Джимин, а? Лягай си.

ЧимЧим: Ама ще напишеш ли на някого?

ТеТе: Ще видим. Лека нощ.

ЧимЧим: Лека:3

Техьонг излезе от режима онлайн, уведомявайки Джимин, че няма да отговори отново, и погледна линка. Наистина, защо не? Откакто се бе преместил в Сеул, не правеше нищо друго, освен да учи. А Чим само хленчеше как не може да познае приятеля си. В училище той беше бунтар. Винаги търсеше приключения без да му мисли, а сега бе книжен червей и отличен ученик. И сега Те осъзна, че отново се забърква в съмнително приключение.

- Е, майната ти, Пак Джимин. Ако нещо се обърка, ти ще си виновен.- Ким отново погледна екрана и накрая щракна върху линка. След като изтегли приложението, се регистрира и щракна върху „Намери събеседник".

Прелиствайки предложените кандидати, Техьонг разгледа внимателно всеки един. След като прегледа много, Ким най-накрая избра Golden_cookie97. Добре. Да започваме.

Ким дълго мислеше какво да напише. Искаше да бъде оригинален. Да изненада събеседника си, така да се каже. Хрумна му гениална идея и започна да пише учудващо бързо.

Moon_rabbit95: Здравей, гадже трябва ли ти?

Техьонг се загледа в съобщението си и вече съжаляваше, че се бе вързал на приятеля си. Събеседникът беше онлайн и не отговаряше около петнадесет минути и това го напрегна . Ето ти и оригиналност. Тази идея му харесваше все по-малко с всяка изминала секунда, Ким се канеше да затвори чата и да си легне, но видя в диалоговия прозорец „Golden_cookie97 пише...".

Golden_cookie97: Трябва ми.

Съсигурност не очакваше нещо подобно. Трябваше да се направи нещо. Да отговори нещо. Техьонг отново започна да пише.

Moon_rabbit95: И така, ти момиче ли си? Хм, така не е интересно.

Издишвайки почти спокойно, надявайки се да си легне, Ким почти се задави със въздух.

Golden_cookie97: Не съм момиче.

Мамка му..

Следва продължение...