Здравей, гадже трябва ли ти?

Глава 5

Чонгук бавно се приближи до Ким, докато той неистово се опитваше да измисли как да избяга. Беше спрял водата отдавна и само мокрото му тяло блестеше от капките.

Техьонг така и не се обърна. Той прекрасно разбираше, че балансът между тях бе твърде неравномерен, Чон беше много по-силен от него. Притиснат в стената на кабината, Те чакаше притаил дъх. Когато топлите длани докоснаха кръста му, Ким трепна и започна да трепери още повече. Това бе края. Не му се искаше бъде изнасилен от това копеле Чонгук.

Докато Ким мислено се сбогуваше с аналната си девственост, Чон нежно, дори прекалено, прокара ръце по мократа му кожа. Топлите пръсти нежно очертаваха всяка извивка на тялото на уплашения Ким. Кук притисна Tе към облицованата с плочки стена и се опря в голото дупе на Ким с надървения си орган. Докосванията изобщо не бяха насилствени, по скоро... любовни (?)  удрящи с ток.

Техьонг, не осъзнавайки какво прави, се отдръпна малко и изпъшка. Едва сдържайки се, за да не отметне глава назад, затвори очи.

- Н-не.... Недей. - прошепна Те с дрезгав глас, настръхвайки, когато усети дъхът на Чон, устните му едва докосваха врата му. - моля.
- Какво не, миличък? - Чон се засмя, усещайки как Те се вцепенява, опитвайки се да не диша. - Няма да те насилвам, глупако.- Кук целуна леко Техьонг зад ухото и се отдръпна. - Никога против волята ти.

Когато Техьонг се осмели да отвори затворените си по-рано от страх очи, той отново беше сам под душа. Ким зарови чело в студените плочки и тихо изпъшка:
- Какво беше това сега? Каква беше тази нежност в гласа ти? Какво беше това «миличък»?

След като се облече, Ким излезе от съблекалнята и се запъти към аудиторията.  По някаква причина нямаше изобщо настроение. Опитите да намери Джимин бяха неуспешни, даже на съобщенията му не отговаряше. Вървейки бавно, Ким седна на мястото си и облегна глава на скръстените си ръце на масата. В главата му минаха спомени от душа и Техьонг не можа да разбере едно нещо. ЗАЩО ТОВА МУ ХАРЕСА?

Вибрацията от телефона разсея странните му мисли. Надявайки се, че Джимин най-накрая му е отговорил, Техьонг извади телефона си и се загледа в екрана. Не беше Джимин. Това беше негово анонимно гадже. Неговото анонимно гадже, което предложи да останат приятели.

Прекрасно. Той беше зарязан от виртуалното си гадже. И защо беше всичко това? Заеба лекциите си, реши да ги пропусне. След като прибра нещата си, той писа на дежурния да каже на ректора, че се чувства зле и си тръгна. Краката му го отведоха в парка. В главата му се въртяха много мисли, които трябваше да обмисли.