- Юнги-я. - Джимин затвори очи и отпусна глава в скута на своя хьонг, наслаждавайки се на тънките пръсти, които си играеха с косата му. - Да кажем ли на тези идиоти? Вече ме умориха.
- Да бе, да им кажем, че си чатят от няколко седмици и се разбират добре? Така няма да е интересно, Джимин-а. Искам да видя лицето на приятеля ти, когато разбере, че е писал на Кук, който го ядосва толкова много за страхотното си дупе. - Юнги се засмя и погледна кьм морето, в което Техьонг и Чонгук плуваха.
- Махни се от ме-е-ен. Господи защо. Джимин-а-а. Кажи му! - Техьонг се опитваше да избяга от Кук, като го бе хванал за кръста, но водата му пречеше да се движи.
- Какво да направя? Куки, не пипай Те! - извика Чим саркастично, разбира се, Кук не реагира по никакъв начин и отново се отпусна в прегръдките на ТеТе. - Видя ли. Няма реакция. Продължавайте да си играете.
***
- Какво искаш от мен! Разкарай се, ще получиш задвратник. - Ким се опитваше да оттдръпне наглия Кук от себе си, но бе неуспешно, тъй като той не му позволяваше.
Кук настигна Ким и, обвивайки ръце около кръста му, започна да го върти във водата, създавайки вълни и пръски.
- Айиш, глупако. Пусни ме! - Те определено харесваше тези въртележки, но не харесваше ръцете, които го държаха. По-точно ги харесваше. Или пък не.. а може би да. Оф. Но въпреки това не беше намерен да търпи нахалното поведение на Кук. - Чонгук, пусни ме, искам да се стопля. - Те наистина бе замръзнал.
Най-накрая Чон го пусна, но след няколко секунди го хвана отново влекачейки за ръката към брега.
- По дяволите, Чонгук. - Те издиша, но не се бореше. Усещайки пясъка в дупето си, Ким бързо се изправи на крака и, люлеейки се, се затича към влюбените гълъбчета, легнали на хавлията.
- Джимин-а, това чудовище отново ме дразни.
- Техьонг-а, аз не съм чудовище. - каза престорено обидения Кук, сдържайки усмивката си. Той бе свикнал с този прякор, така че не му беше обидно.
- Чудовище, чудовище. Така или иначе, аз съм хьонг за теб, чудовище.
Ким легна до Юнги и Джимин, като звезда, така че да не остане място за Чонгук. Мигайки с очи срещу яркото слънце, Те нахлузи шапка на лицето си и се приготви да дреме.
- ТеТе, ако не мръднеш, ще легна отгоре ти. - закани се Чон, смеейки се и надвисвайки над Те. Техьонг, който знаеше, че Кук не блъфира, бързо се сгуши до Пак, който изпищя от студеното тяло на приятеля си.
- Много си ми притрябвал пък.
