Здравей, гадже трябва ли ти?

Глава 2

Оглеждайки столовата, Ким намери празна маса и дръпна Джимин след себе си.

- Просто избяга? Голям си бъзльо.
- Не избягах, а благоразумно спрях да общувам със съмнително лице от някакъв си анонимен чат.
- Тоест избяга.
- Оф, млъкни и яж. Не ме ядосвай, ти си виновен.
- Защо пък се ядосваш? Да намериш, дори от анонимет чат, гадже си е чист късмет. На всичкото отгоре се оплакваш! Кажи ми, кога беше последната ти целувка?
- Ами ако се окаже педофил? Дори не знам на колко е.
- Значи ще го питаш. Как беше прякорът му, Golden_cookie97?
- Да.
- Може би деветдесет и седем е годината  му на раждане.
- Е, страхотно. Изглежда, че не той е педофил, а аз.
- Той е само две години по-малък от теб, голяма работа.
- Наистина.

Пак недоволно въздиша. За последните две години Ким беше станал прекалено скучен и Чим бе решен да го събуди.

- Ким Техьонг, просто си слабак. Шубе те е, нали? Ами ако красив мъж си пише с теб?
- Десет красиви мъже. - Измрънка Те. -Чим, за идиот ли ме мислиш? Няма да се вържа на провокациите ти. - Техьонг погледна приятеля си и скръсти ръце на гърдите си, показвайки с целия си вид, че този път няма да мине номера.

- Това означава, че ще му напишеш, нали така?
- Ох, затвори се. - каза Техьонг, опитвайки се да смени темата.

Джимин само се изсмя саркастично, доволен от победата си. Той занеше как да манипулира Те.
Техьонг и Джимин най-накрая започнаха да се хранят, но чуха шуматоха до входа.

Нямаше нужда да се обръщат, за да разберат какво се случва: две местни симпатични момчета благоволиха да се появят в столовата. В тях бе влюбено всяко второ момиче в университета, а това само хранеше егото им.

Момчетата влязоха от задния вход на столовата и отидоха до масата си, която се намираше срещу тази на Джимин и Те.  Момчетата вървяха, говореха за нещо и сякаш не забелязаха ентусиазираните погледи на момичетата. Единия от тях беше набит брюнет от първи курс, с напомпано тяло, с лек тен и пронизващи от студенината си антрацитни очи. Той току-що бе влезал в университета, но вече беше успял да събере малка фен група. Приятеля му бе много по-слаб, а кожата му аристократично бледа, ментовия цвят на косата много красиво допълваше образа на ледения принц от пети курс.

- Джимин-а, миличък, затвори си устата моля те, лигите ти текат. - каза Техьонг, едвам сдържайки смеха си.