Здравей, гадже трябва ли ти?

Глава 4

Първа лекция. Двама щастливи, като чеширски котки, момчета седяха на местата си, взирайки се в мобилните си телефони, без да обръщат внимание на никого около тях.

- Джимин-а, защо си толкова щастлив?-  Те остави телефона си и заговори тихо.
- Прогнозите ми се оказаха верни и Мин Юнги те обучил и сега си прилежен учиник? - Отностно история на изкуството, разбира се.
- Да, кой го каза. Видя ли си физиономията изобщо? Последно се усмихва така... хм... даже не си спомням. Цяла нощ си си писал с този анонимен приятел, нали?

- И какво ако сме си писали? - Техьонг затвори очи, спомняйки си вчерашния горещ разговор.
- Какво толкова сте си писали, че направо мъркаш?
- Всичко искаш да знаеш. По-добре ми кажи дали нашия Юнги е толкова добър, че тези боядисани кучки по коридорите да се редят на опашка.
- Всъщност не е твоя работа. - Джимин отново се изчерви и добави тихо. - Не беше нищо сериозно.
- Защо си толкова доволен тогава?
- Защото учехме. История на изкуството.
- Аха, виждам как сте учили «Историята на изкуството.» На врата ти Юнги е показал как нюансите на лилаво, червено и бордо хармонират с карамелено-млечна кожа, нали? Не че нещо, но аз мислех, че си певец, а не художник.
- Оф, затвори се. - Чим каза любимата фраза на Техьонг, покривайки смучката на врата си с ръка. - Юнги ме покани на среща. - Джимин се усмихна доволно, очите му приличаха на полумесеци. - А при теб какво става?
- Не знам. - отговори честно Ким. - Пишем си от скоро, Чим.
- Значи ще поддържаш връзка с него? - Джимин говореше сериозно, без ирония. Наистина се интересуваше. Виждаше се, че Ким отново се завръща и би искал това да продължи.
- Най-вероятно. Интересен човек е.
- Как го реши това? Вчера толкова време отказваше, ммм? - Джимин се усмихна на приятеля си.

- Измислихме план за отмъщение, - каза Те направо, защо да крие. - а после.. правихме нещо интересно. - Ким се ухили.
- Отмъщение? Те, нямаше ме няколко часа, а ти вече успя да се забъркаш в нещо. И кой е жертвата?
- Чон Чонгук. - отвърна Те спокойно.
- Каквооо? - по лицето на Джимин можеше да се прочете меко казано удивление.
- А какво е станало?
- Той е просто идиот.
- И?
- Нарече ме дребос.
- И?
- Това не е ли достатъчно?
Джимин изви вежда, казвайки с това „да".
- Е, също така ме блъсна в стената и се опита да ме целуне. - все едно бе нещо всекидневно, каза Те и започна да оглежда ноктите си.

- Господи, ТеТе. Вече мога да те позная. - Джимин прегърна приятеля си.  - Отново намери приключения върху красивото си дупе.
- На какво се радваш, глупако. Ами ако този перверзник отново се залепи за мен?
- Каза го този, който прави секс с непознат мъж по телефона.
- Аз не... - Ким не успя да довърши, тъй като бе прекъснат.
- Ама разбира се, намери кого да лъжеш.