Глава 7

474 30 4

ni paksymaz

ni paksymaz

[мини глава]

Moon_rabbit95: КУКИ, ЩЕ МИ ПОМОГНЕШ ЛИ ДА СКРИЯ ЕДИН ТРУП?
Golden_cookie97: Бих се изненадал, но не. Труп, доколкото разбирам, на този твой «приятел»?

Golden_cookie97 вече бе свикнал с факта, че Moon_rabbit95 всеки път споделяше плановете си как да измъчи любимия си. Скоро можеше да има цяла колекция.

Moon_rabbit95: Ще ме покриеш ли?
Golden_cookie97: Имам ли избор?
Moon_rabbit95: Разбира се.
Moon_rabbit95: че не.
Moon_rabbit95: Започна ли вече да обмисляш план?
Golden_cookie97: Какво направи този път?
Moon_rabbit95: Все още нищо. Но ме вбесява.
Golden_cookie97: по-подробно?
Moon_rabbit95: Колко по-подробно? Казах му преди първата лекция: махни се от мен. А той си тръгна и изпусна цели две.
Golden_cookie97: Ами, нали ти сам го изгони.
Moon_rabbit95: На негово място ли искаш да се окажеш? И не, не го харесвам.
Golden_cookie97: Забележи, даже не споменах за това.
Moon_rabbit95: Оф, и ти ли ще ме вбесяваш?
Golden_cookie97: Добре, добре. Ще измислим план. Само че довечера, сега трябва да намеря моето чудо. Не съм го виждал от два часа. Вече ми липсва.
Moon_rabbit95: Страхотно. Очаквам репортаж вечерта. Аз тръгвам. Че чудовището наближава. Трябва да се разкарам.
Golden_cookie97: Чудовището?
Moon_rabbit95: Да. Заровил е муцуна в телефона си, ще се блъсне в стената, глупак.

Упс.

Moon_rabbit95: Фрасна си муцуната в стената! В СТЕНАТА!
Moon_rabbit95: АХАХАХАХ.
Moon_rabbit95: Куки?
Moon_rabbit95: Куки?
Moon_rabbit95: КУКИ?

Лошо.

***

Кук вървеше по коридора и си чатеше с анонимния си приятел. Той отново му бе предложил да си отмъсти, но нарече обожателят си „Чудовището", което меко казано го изненада. Стоп. Чакай малко. Чудовище? Познато. Отговаряйки на съобщението му, Кук не забеляза, че бе тръгнал в грешната посока, докато чете «Заровил е муцуна в телефона си, ще се блъсне в стената, глупак.» отпечата красивото си лице на стената.

В началото Чон беше изненадан от това съвпадение. Но следните съобщения накараха очите му да заприличат на левчета.

Чонгук хвърли бърз поглед към Техьонг, лампичката светна, усети се. И с кой си пише, и чий труп се бе съгласил да скрие. И кой бе това "чудовището". Внезапното осъзнаване удари Кук по главата и той се втренчи в Те. След няколко секунди информацията бавно достигна и до него и той веднага се втурна да бяга от Кук, който тръгна с невероятна скорост след него.

- Куки, оф, Чонгук, аз не, това не съм аз! - Бързо влетя в първия срещнат офис. Почти беше затворил вратата, но тежко тяло се блъсна в нея, отваряйки я широко и бутвайки Техьонг настрани. Нахлу в офиса, затваряйки вратата, след което се обърна рязко към Те.

- Хванах те. И сега. Кой е чудовище? Ох, Техьонг-а, помня всяко мъчение, което искаше да изпробваш върху мен.
- Кой е чудовище? Какво чудовище? Какво мъчение? Изобщо не разбирам за какво говориш. - Техьонг все още се надяваше на актьорското си майсторство. Но не.
- Техьонг. - Чонгук притисна рязко Ким към стената. - Ще поемеш отговорност за действията си.

В очите на Кук блесна опасен блясък.
И Ким разбра.
Абе, общо взето, андибул морков.

Следва продължение...