Здравей, гадже трябва ли ти?

Глава 9

На следващия ден момчетата посрещнаха сутринта заедно, игривите слънчеви лъчи, безсрамно се плъзгаха върху двете спящи тела. Червенокосото момче трепна от ослепителното слънце и потърка очите си с пръсти, отвори ги и огледа стаята. Разхвърляните дрехи и преобърнатата с главата надолу масичка за кафе говореха много, предизвиквайки ярки спомени.

Джимин се протегна сладко и направи лека гримаса, когато усети лека болка в кръста.  Прокарвайки ръце по врата си, Пак затвори доволно очи и се усмихна широко, докато се притискаше към спящия до него Юнги. Бледата му шия беше украсена със смучки и на места се забелязваха следи от ухапвания.

Пак си спомни всичко от вчера. И нощта също. Внезапното съобщение от Юнги го изненада. След лекциите той завлече Джимин за ръка до тях и без да обяснява нищо, му уреди секс маратон, без право на почивка. Пак бе учуден, но нямаше нищо против.

- Добро утро.- Джимин се усмихна ярко, затъмнявайки слънцето пред прозореца, и се притисна още по-близо до Юнги, почти легна отгоре му, прегръщайки го като коала.
- Добро утро. - въздъхна Мин, зарови пръсти в косата му и го придърпа към себе си за нежна целувка по бузата. - Съжалявам.

Джимин почти се задави със въздух.

- За какво? - Пак не разбра какво имаше предвид Мин. - Съжаляваш ли?
- Какво? Не. Просто..- Юнги се измъкна изпод Джимин и се увисна отгоре му, като погалваше пухкавите му бузки и с любов разглеждаше полумесечните му очи. - Ти сам каза, че все още не си готов, а аз буквално се нахвърлих върху теб.- Джимин се намръщи объркано.
- Значи...
- Нямах нищо против. - Джимин се изчерви и обърна глава настрани.- Всъщност бях готов от доста време.- Просто бе срамежлив.
- К-какво?! Значи ти, ти малък.. - Мин започна да гъделичка Чим, не пускайки ритащото тяло изпод себе си. - Чаках като праведник, придържах се към светлия ти образ в душата ми, доволен само от целувките ти, а ти, оказва се, си готов от много време. - Мин вече се смееше сам, гледайки силно смеещия се Пак, - Ооо, ще наваксаш всичките ми дните на въздържание.
- Юн... Юнги-я, стига, хаха.- Джимин усети, че стомахът му скоро ще се пръсне от смях.- Разбрах, разбрах.

Юнги спря да гъделичка своето рижаво чудо. Разрошената му коса се намести по възглавницата, а сладките му бузи се изчервиха, от толкова ярка, толкова любима усмивка от лицето на Чим, Мин не можа да устои и се впи в желаните устни с дълга, нежна целувка.

- Обичам те, круасанчето ми то. - прошепна той много тихо до устните му, но на Джимин му бе достатъчно.
- И аз те обичам, Юнги-я.

***

- Хьонг, искаш ли в кафето си захар? - Джимин стоеше в кухнята само по тениска и приготвяше закуска на Мин, който реши да си вземе душ.
- Не. - Юнги излезе от банята и се доближи до Пак, прегръщайки тялото му и обвивайки ръце около кръста му. - Бих дал всичко, за да те виждам така всяка сутрин. - Мин нежно целуваше чувствителните места на гърба му, врата и ушите, причинявайки настръхвания.

Джимин изтръпна при последните изречени думи от Мин и сякаш забрави да диша, а Юнги продължи:

- Ще се преместиш ли при мен?

- Искаш да живееш с мен? - срамежливо попита Пак. 

- Не бе, искам някой да ми готви и чисти. - измърмори съркастично Юн, но бързо се поправи, виждайки обърканите очи на Джимин. - Да, скъпи, искам да живееш с мен.

- За предпочитане завинаги. - добави Мин и придърпа Джимин за кръста към себе си, целувайки, и без това, изпохапаните му устни. - Ако искаш, разбира се.

- Искам. - въздъхна Пак и сам понечи да целуне Юнги, обвивайки ръце около врата му.
- И теб искам. - добави още по-тихо и отметна глава назад, неволно показвайки нахапания си врат. 

- Ах ти малък развратник. - Юнги вече целуваше карамелената му кожа и прокарваше език по следите от ухапвания, оставени от самия него, наслаждавайки се на сладките стенания на Пак. Мин направи мокра пътека от шията до скулите и започна да целува бузите му, оставяйки леки зачервявания и бавно доближавайки се към устните, най- накрая го завлече в дълбока целувка, навлизайки с език в чуждата уста и преплипатайки го с този на Джимин.

Определено това бе най-добрата сутрин за тях. И не само за тези гълъбчета, гукащи нежно в кухнята.

Следва продължение...