Легенда за кърви и чувства | poetry

(not that) casual writing

За теб е забавно да се пише,
Макар и във времето да е фатално.
За теб е поне забавно да се мисли,
Дори и късно вечер да ми става жално.

Носиш разнообразие в сивия ми ден,
Така съм по-далеч от отчаяние...
Дори и юли има нужда от декември,
Един облак мрачен си, дано да завали...

В тази пустинна жега на моето сърце
Вече събличам всяка излишна дреха,
Ставайки все по-видима за тебе
И все по-жадна за твоя хладен дъжд.

Чувствам се като злодей без мъст,
Като пресъхнало житно поле
Или младо дръвче без нито капка дъжд,
Зелено, застояло блатно езерце.

И може би сега ме питаш за какво
Ти бяха всички тези обяснения...
Из сравненията ми в момента сричаш
И за всички тях си събираш мнения...

Ще те помоля само да не казваш,
А да ме оставиш волно да творя
На гърба на теб, в нищичко замесен,
Така или иначе тайно по теб скърбя.

За теб не винаги е забавно да се пише,
Но поне убивам малко време насаме...
А сега, извини ме, отивам да прикривам
Любовта от всичкото ми време с тебе...