Легенда за кърви и чувства | poetry

когато порасна

Бъди там за първите ми стъпки,
Запознай ме със света.
Ранните ми години, невръстните,
Запали, накарай ме да полетя.

Завивай ме преди да заспя
И пожелай ми сладки сънища.
Мисли си за мен като за крехка
Стъклена кукла, спаси ме от дъжда.

Тревожи се за меката ми кожа
И дали няма да се нарани от студа,
Тревожи се дали съм завинаги твоя
И ще имам ли вечно от тебе нужда.

Ще ти издам една малка тайна:
Дори и децата порастват някой ден
И тъжно ми е да ти призная,
Че не винаги ще си утеха за мен.

Когато порасна, няма да те търся
В тъмнината и трудните ми крачки.
Когато порасна, ще съм без теб в света
И не ще държиш вече ръцете ми малки.