Легенда за кърви и чувства | poetry

possession

Понякога виждаш ме без дрехи,
Чудиш се как изглеждам аз без тях.
Виждаш как невинно към теб поглеждам,
След като от устните ми чул си смях.

Обичаш и да се усмихвам, зная,
Защото все тогава сещаш се за нещо,
Което не бивало сега да правя
И казваш, че става ти горещо.

На мен обаче става ми студено,
Някои пъти дори така ридая,
Когато зная, че мене получи лесно
И за моята невинност сега се кая.

Поне не докосна мойта кожа
И не прибра кичур зад ухото ми
Като повод да ме направиш твоя,
Така уважи достойнството ми.

Благодаря ти, че все пак останах си
В умът ти и желание не задоволих.
След този път обещание дадох си,
И от твойта чаша вече не отпих.
-
Пс: но знам, че тайно за мен си мислиш
Щом нощем лягаш или сутрин се обличаш.
Знам, че редовно представяш си ме гола,
Щом заспим аз отново ще бъда твоя...