VI.

7 0 0
                                    

Със сетен дъх ще те изпратя
В последния час на нашата любов.
Със алено лице, цялата обляна
В страх, че загърбвам твоя далечен зов.

В последния час на нашата любов
Те пускам и дано забравя скоро
Срещите зад блока и колко много
Се взирахме тогава в този нов живот,

Открит между телата и тихия им зов;
Едно за друго, когато създадохме любов
И още много други истории след това,
Дано забравя тъмните места

От последния ни час като Любов.
Дано това не е последният ми дъх,
Но да беше, с него тебе те целувах
И римувах в думите, устните спелувах.

Легенда за кърви и чувства | poetryDonde viven las historias. Descúbrelo ahora