гост

4 0 0
                                    

Ще остана само, ако кажеш ми
Да го направя; да чуя как думите
Излизат от устата ти - не са погубени,
Нито римите и на китарата струните.

Не ме гони от твоя внушаващ храм
И не изграждай крепостна стена.
Не живеем в средновековието и знам,
Че липсва ти присъствие на жена.

Студено е навън, за да бъда тук сама
Без покрив над главата и топло рамо,
На което да се спусне една сълза
И в тишина и мир да седиме само.

Ще остана, просто дай ми знак,
Че искаш и ще ме приемеш със уют.
Пропътувах хиляди километри път,
Не за да живея сама навън във студ...

Легенда за кърви и чувства | poetryDonde viven las historias. Descúbrelo ahora