Легенда за кърви и чувства | poetry

Легенда за кърви и чувства

Легенда за кърви и чувства
Посвещавам и на тебе,
Стих за мойте душевни блудства
Пиша ти в хладна неделна вечер.

Разказ, делящ съня от ада,
Способен с болка да прониже,
Да кърви дълбока, адска рана -
Какви дълбини успяхме
да достигнем...

Счупи една кристална чаша,
После с нея ела да ме пронижеш.
Мойта кръв по пода цвят няма,
Кристал мойто тяло няма да убие.

Легендата гласи ни мрачно,
Че от твоята ръка не се умира,
Само измъчва ни коварно
Факта, че след тебе кристални
Парченца трябва да събирам.

Колко красива може да е
Тази долина, депресия,
Намираща се на метри под
Твойта морска равнина,

Където каза ми легендата
За вечно кървящата луна
И как напомням ти на нея -
Затова облечи ме във череша,
Нека сокът и от вените ми да струи.

Разказвам ти за едно коварно
(Само)убийство на сърца,
Разказ страховит за едно опасно
Място - чувствата ми във дълбочина

Не дръзна да опиташ,
Просто сякаш не посмя...