На крачка от мен 🔞

Глава 4

Анжела

Наистина не беше зле да намаля алкохола малко. Господи, кого залъгвах? Пак щях да си я карам така.

Особено днес. Трябваше да имаме среща на класа, което означаваше, че пак ще трябва да дишам един и същи въздух със Самуил. С какво съм заслужила всичко това Господи?

Извадих една от любимите си черни рокли и я сложих. Заложих на красив и лек вечерен грим, а къдриците си ги събрах в леко разрошен, но много елегантен кок. Извадих смарагдовото колие, което родителите ми ми бяха подарили за дипломирането от университета. Знаех колко добре подчертава зелените ми очи и че момичетата щяха яко да ми завиждат.

Но защо някак си се надявах един друг конкретен човек да ме забележи?

***

- Да не дава Господ! С какво сме заслужили присъствието Ви Ваше Ледено Величество?

Шибана кучка! Очудена съм, че дори още мърда тази никаквица. Заради нея последните ми месеци в гимназията бяха едни от най-кошмарните в живота ми. Сякаш не ми стигна тогава караницата със Самуил, а и се оказа, че тази кучка се чукала с тогавашното ми гадже.

-И аз съм изненадана, че си жива още Венета. Както хората са казали от едно време - злото не умира, нали?

-Все същата зла кучка си. - изсъска в лицето ми тя.

-И ти не си мръднала в това отношение. Но пък няколкото ти килца отгоре и кофти ботокса си личат от километри.

Тя ахна вбесено. Обичах, когато имах възможността да й затворя злобната уста. но знаех, че тази ми малка победа щеше да бъде кратка, тъй като тази зла никаквица сега събираше сили да ми го върне с все сила после. Но аз нямаше да й позволя да има последната дума.

Реших да не й обръщам внимание за сега. Заговорих се с част от хората от класа. Леле, какво се случваше? Едните бяха женени, а другите вече имаха деца. Хора, вие личен и социален живот нямате ли? Все пак бяхме на двадесет и седем още. Сега можехме да живеем и да правим каквото решим.

С периферното си зрение мернах нечия фигура. Погледнах натам и го видях как куца с нежелание към нас. Носеше скъп костюм, който му пасваше идеално. И защо мамка му сега си представяш какво можеше да се крие под него? Ъргх! Мразех, когато такива мисли минаваха през главата ми. Най-вече за човек, когото не понасях.